— Когато прочетох за първи път за вас, трябва да призная, че не знаех нищо за връзката ви с Роуан Мейфеър и онази къща на Първа улица. Всъщност мислех за членство. Разбира се, не планирах да ви кажа веднага за нас. Но сега всичко е различно, ще се съгласите с мен. Каквото и да се е случило през това време, аз дойдох в Сан Франциско, за да мога да ви предоставя нашите знания, да ви покажа, ако желаете, как да използвате тази сила и тогава, вероятно, да повдигна въпроса, че може би ще намерите нашия начин на живот за задоволяващ и приятен, дотолкова, че да обмислите…
— Нали разбирате, има нещо във вашия живот, което ме заинтригува, така че исках да разбера повече, както от пресата, така и от първоизточника. Затова предприехме нещо като малко разследване. Изглежда, преди инцидента сте били на кръстопът, сякаш сте били постигнали целите си и все пак не сте били удовлетворен…
— Да, тук сте напълно прав — каза Майкъл. Бе забравил напълно за пейзажа отвън. Очите му бяха втренчени в Лайтнър. Той му подаваше чаша с кафе. — Продължавайте, моля.
— Пък и въобще вашето минало — каза Лайтнър. — Липсата на семейство, освен скъпата ви леля, разбира се, която аз наистина намерих за очарователна. Както и въпросът за силата, която притежавате и която е много по-голяма, отколкото предполагах… Но да продължа с ордена. Ние наблюдаваме окултни феномени по целия свят, както сигурно се досещате. И работата ни със семейства на вещици е само малка част от всичко това. Всъщност една от малкото, в която се крие истинска опасност, защото наблюдаването на появата на призраци, дори обсебването, както и случаите на прераждане и четене на мисли и прочее, не съдържат почти никакъв риск. Но при вещиците е съвсем различно… И затова само най-опитните членове на организацията ни биват канени да работят с подобна материя, дори ако става дума само за проучване или вникване в темата. Почти не се случва начинаещ или просто млад член да бъде привлечен в изследване като това на семейство Мейфеър, защото опасностите са твърде големи.
— Но всичко ще ви стане съвсем ясно, когато прочетете папката. Сега искам от вас само да не разкривате онова, което ви предлагаме, както и дейността ни. Защото, ако се наложи да се разделим, по взаимно съгласие или не, вие ще трябва да уважавате тайните на хората, споменати в историята на Мейфеър…
— Знаете, че в това отношение можете да ми имате доверие. Знаете що за човек съм — каза Майкъл. — Но за каква опасност става дума? За онзи мъж ли говорите, или за Роуан…
— Не бързайте. Какво друго искате да научите за нас?
— За членството, какво представлява всъщност?
— Започва с послушничество, точно като в религиозен орден. Но пак искам да отбележа, че човек не възприема някакво учение, когато се присъедини към нас. Той възприема начин на живот. По време на годината на послушничество, новоприетият идва да живее в метрополията, за да се среща с по-старите членове, да работи в библиотеките и да чете в тях, ако желае…
— Това звучи като истински рай — каза Майкъл замечтано. — Но не исках да ви прекъсвам. Продължавайте.
— След две години подготовка започваме да говорим за сериозни ангажименти, за работа на терен и за научни изследвания. Разбира се, някой може да избере друго и тук вече ние не приличаме на религиозен орден, защото не нагърбваме членовете си с неизменни задължения, не ги караме да дават обет за подчинение. Вярност, поверителност — това е много по-важно за нас. Но вие разбирате, че в крайна сметка всичко опира до разбирането за онова, което може да бъде извлечено и усвоено в едно специално общество…
— Да, разбирам — каза Майкъл. — Разкажете ми за метрополиите. Къде са те?
— Метрополията в Амстердам е най-старата в момента — отвърна Аарън. — После е къщата извън Лондон, и нашата най-голяма и вероятно най-тайна резиденция — в Рим. Разбира се, католическата църква не ни обича. Не ни разбира. Слага ни наравно с дявола, както прави с вещиците и магьосниците, с рицарите тамплиери, но ние нямаме нищо общо с дявола. Ако съществува, той със сигурност не ни е приятел…
Майкъл се засмя.
— Мислите ли, че дяволът съществува?
— Не зная, наистина. Но точно това трябва да каже и един добър член на Таламаска.