Выбрать главу

— Продължавайте, за метрополиите…

— Ами, мисля, че бихте харесали онази в Лондон, наистина…

Майкъл едва забеляза, че са напуснали Ню Орлиънс и сега минават през мочурлива местност, по някакъв гол участък от нова магистрала и небето се е стеснило до панделка от перфектно синьо. Попиваше всяка дума на Лайтнър като омаян. Но в него се зараждаше някакво мрачно, тревожно чувство, което се опитваше да игнорира. Всичко това беше някак познато, тази разбулена история на Таламаска. Беше му позната, както и плашещите думи за Роуан и „мъжа“, беше му позната, както и онази къща. А това бе мъчителна мисъл, някак внезапно обезкуражаваща, защото изглеждаше, че огромната картина, от която чувстваше, че е част, става все по-неясна и все по-голяма, а целият свят като че се смаляваше, за да изгуби своя блясък и своето обещание за безкрайни естествени чудеса и вечно въртящо се колело на късмета, дори част от своята първична романтика.

Аарън сигурно бе разбрал какво изпитва Майкъл, защото спря за миг, преди да продължи разказа си и му каза внимателно, почти разсеяно:

— Просто слушай, Майкъл. Не се страхувай…

— Кажи ми нещо, Аарън.

— Ако мога, разбира се…

— Можеш ли да докоснеш дух? Онзи мъж имам предвид. Мога ли да го докосна с ръка?

— Е, понякога ми се струва, че това е напълно възможно… Поне можеш да докоснеш нещо. Но, разбира се, дали самото създание ще позволи да бъде докоснато, е съвсем друг въпрос, както скоро сам ще се убедиш.

Майкъл кимна.

— Значи всичко е свързано. Ръцете, виденията и дори ти… и тази твоя организация. Всичко е свързано.

— Почакай, почакай да прочетеш историята. На всяка стъпка от играта… чакай и наблюдавай.

Десет

Когато се събуди към десет, Роуан започна да се съмнява какво всъщност е видяла. В потока слънчева светлина, която сгряваше къщата, призракът изглеждаше съвсем невероятен. Тя се опита да върне спомена — зловещите звуци на водата и вятъра. Сега всичко това изглеждаше невъзможно.

Дори почувства облекчение, че не се е свързала с Майкъл. Не искаше да изглежда глупава и най-вече не искаше отново да го натоварва. От друга страна, как би могла да си въобрази подобно нещо? Мъж отвън, опрял ръце на стъклото, вгледан в нея някак умолително.

Но нямаше никакво доказателство, че е бил тук. Тя излезе на пристана, извървя го до края, огледа перилата, водата. Никаква следа от нещо необичайно. Но пък и какви следи би могло да има? Стоеше при перилата, усещаше бързия вятър, беше благодарна за тъмносиньото небе. Няколко платноходки бавно и грациозно излизаха от яхтения клуб и се отправяха към открито море. Скоро заливът щеше да се изпълни с тях. Почти й се прииска да излезе със „Сладката Кристин“, но реши да не го прави. Влезе в къщата.

Още нямаше обаждане от Майкъл. Можеше да излезе с яхтата в морето или да иде на работа.

Вече бе облечена и тъкмо щеше да тръгне към болницата, когато телефонът иззвъня.

— Майкъл — прошепна тя. После осъзна, че това е старата линия на Ели.

— Моля, личен разговор с госпожица Ели Мейфеър.

— Съжалявам, тя не може да се обади — каза Роуан. — Вече не е тук. — Така ли трябваше да каже? Винаги бе ужасно да съобщава на хората, че Ели е мъртва.

От другата страна протече кратко обсъждане.

— Бихте ли ни казали къде можем да я намерим?

— А вие бихте ли ми казали кой се обажда, моля? — попита Роуан. Остави чантата си на плота в кухнята. Къщата беше сгрята от утринното слънце и на нея й бе малко топло с палтото. — С удоволствие ще приема разговора за своя сметка, ако отсреща желаят да разговарят с мен.

Пак обсъждане, после дрезгав глас на възрастна жена:

— Да, ще разговарям. Операторът се изключи.

— Аз съм Роуан Мейфеър, мога ли да ви помогна?

— Да, като ми кажете кога и как мога да намеря Ели — каза жената. Беше нетърпелива, вероятно дори гневна, но несъмнено студена.

— Вие нейна приятелка ли сте?

— Ако не мога да се свържа с нея веднага, бих искала да разговарям със съпруга й, Греъм Франклин. Вероятно имате номера му в службата?

„Боже, каква ужасна жена“, помисли си Роуан, но у нея започва да нараства подозрението, че може да е някаква роднина.

— И с Греъм не можете да се свържете. Но ако ми кажете коя сте, с удоволствие ще ви обясня ситуацията.