Сега, на светлината на вонящата свещ, видях, че тя е вързала два кичура на възли от двете страни на главата си, за да удържа тежката си коса, и че очите й са също като на котка. С това искам да кажа, че бяха овални, тесни, леко извити в ъгълчетата и таяха някакъв блясък. Под тях имаше закръглени, но все пак фини бузи. Това не беше лице на селянка, в никакъв случай, бе твърде деликатно, а под разпокъсаната роба личаха високи, налети гърди. Глезените й пък, кръстосани пред нея, тъй като седеше на пода, бяха съвършено оформени. Не можеше да погледнеш устата й, без да ти се прииска да я целунеш, и аз се засрамих от мислите, които тя събуждаше в главата ми.
Не бях имал абсолютно никакво друго намерение, освен да я спася. Сега обаче сърцето ми биеше от желание към нея. А това дете, едва на дванайсет, седеше и ме гледаше.
Къде ли бяха мислите й, чудех се аз и се опитвах да ги прочета, но тя като че разбра това и затвори съзнанието си за мен.
Накрая започнах да мисля за съвсем прости неща — че тя има нужда от храна и сносни дрехи — сякаш тепърва откривах, че слънчевата светлина сгрява, а водата утолява жаждата. Затова излязох да намеря храна за нея, вино, прилична рокля и кофа с топла вода за миене, както и гребен за косата й.
Тя се втренчи в тези неща, сякаш ги виждаше за първи път. На светлината на свещта аз видях, че е покрита с мръсотия и разранена от бича, който бе разкъсал кожата й чак до костта.
Стефан, трябва ли да си холандец, за да се отвратиш от подобно нещо? Кълна ти се, бях обзет от жалост, докато я събличах и къпех, но мъжът в мен направо гореше в ада. Кожата й беше бледа и мека, сякаш готова за раждане на деца, и тя изобщо не се възпротиви, докато я миех. После я облякох и накрая й сресах косата.
Сега вече зная повече за жените, но тогава ги познавах единствено от книгите. А това същество изглеждаше още по-мистериозно за мен заради голотата и безпомощната си притихналост. И все пак тя се взираше в мен от затвора на тялото си с някаква ярост, очите й ме плашеха и ме караха да мисля, че ако я докосна по някакъв неподобаващ начин, ще ме убие.
Дори не трепна, когато започнах да почиствам раните от бича.
После я нахраних с дървена лъжица, Стефан, и макар че поемаше всяка хапка, не посягаше към нищо и не настояваше за нищо.
През нощта сънувах, че се възползвам от нея, и с облекчение разбрах, че не съм го направил. Но тя беше будна и ме гледаше с онези котешки очи. Известно време и аз се взирах в нея, като отново се опитвах да разгадая мислите й. Лунното сияние се изливаше през незакритите прозорци заедно с доста студен въздух и на тази светлина видях, че тя е изгубила безизразността си и сега изглежда зла и гневна. Това ме изплаши много. Момичето изглеждаше като диво същество, облечено с колосана якичка, боне и синя рокля.
Започнах да й говоря успокоително на английски, че с мен ще е в безопасност, че ще я заведа на място, където никой няма да я обвинява във вещерство, и че онези, които са посегнали на майка й, са извратени и жестоки.
Това като че я обърка, но тя не каза нищо. Казах й, че съм чувал за майка й, че тя е била лечителка и е можела да помага на болните, а такива хора е имало винаги и никой не ги е наричал вещици, преди да настъпят тези ужасни времена. Но сега Европа е завладяна от суеверие и докато в старите дни хората са били убеждавани, че не могат да разговарят с дяволите, сега самата църква вярва в подобни неща и търси вещици във всяко селце и всеки град.
Тя не продума, но лицето й като че вече не бе така заплашително, сякаш думите ми бяха смекчили гнева й. Видях в очите й да изгрява почуда.
Казах й, че съм от орден на добри хора, които не искат да я нараняват или да изгарят старите лечители. И че ще я заведа в метрополията, където братята ми се надсмиват над онова, в което вярват ловците на вещици.
— Не в Швейцария, както казах на лошите хора от твоето село, а в Амстердам. Чувала ли си за този град? Наистина прекрасно място.
И тогава студенината като че се върна в нея. Със сигурност бе разбрала думите ми. Изсмя се тихо и я чух да прошепва на английски:
— Ти не си свещеник. Ти си лъжец!
Веднага отидох при нея и хванах ръката й. Бях много зарадван, че разбира английски, а не само безнадеждните диалекти, които се срещат по тези места, защото сега вече можех да й говоря много по-уверено. Обясних й, че съм изрекъл всички тези лъжи, за да я спася, и че трябва да повярва, че съм добър човек.