Аз повторих името и пълния адрес.
— Пиши на Шарлот, че не съм страдала в пламъците, дори и да не е истина.
— Ще я накарам да повярва в това.
Тя се усмихна горчиво.
— Може да не повярва. Но все пак се постарай, заради мен.
— Какво друго?
— Искам да й предадеш следното, моля те, запомни го дума по дума. Кажи й да е много внимателна — че онзи, когото й изпращам в нейно подчинение, понякога върши неща, защото смята, че ги искаме. И още й кажи, че онзи, когото й изпращам, черпи увереност както от случайните ни мисли, така и от внимателно изречените думи.
— О, Дебора.
— Разбираш какво ти казвам, нали, и защо трябва да й го предадеш?
— Разбирам, разбирам всичко. Пожелала си съпругът ти да умре заради изневярата му. И демонът го е съборил от коня.
— Не е толкова просто. Не се опитвай да го разбереш. Никога не съм желала смъртта му. Аз го обичах и не знаех нищо за изневярата му! Но трябва да предадеш думите ми на Шарлот заради нейна сигурност, защото моят невидим слуга не може да й обясни сам променливата си природа. Той не може да й каже онова, което сам не разбира.
— Но…
— Моля те, не започвай да ми говориш за съвест, Петир. По-добре никога да не беше идвал, ако заговориш за това. Смарагдът е у нея. Той ще отиде при нея след смъртта ми.
— Не го изпращай, Дебора!
Тя въздъхна с огромно разочарование и отчаяние.
— Моля те, умолявам те, направи каквото ти казах.
— Какво се случи със съпруга ти, Дебора?
Стори ми се, че няма намерение да отговори, но след малко каза:
— Съпругът ми лежеше на смъртно легло, когато моят Лашър дойде при мен и ми каза, че го е подмамил в гората и го е накарал да падне от седлото. — «Как можа да го сториш? — попитах го аз. — Не съм те карала.» И тогава той отвърна: «О, Дебора, само да можеше да видиш какво има в сърцето му, както аз виждах, точно това щеше да ме накараш да сторя».
И тогава като че се сковах до мозъка на костите си, Стефан, и те моля, когато преписвате този доклад за архивите ни, подчертайте горните думи. Защото кога сме чували за подобно разбиране на най-потайните желания на човека от един невидим демон? Или за подобна хитрост и глупост в едно?
Сякаш това бе дух, пуснат от бутилка, който започва да лудува и да създава хаос. Спомних си старите предупреждения на Ромер. Спомних си и думите на Гертруд. Но това бе по-лошо от всичко, което те си представяха.
— Да, точно така — каза ми тя тъжно, беше прочела мислите ми. — Трябва да пишеш това на Шарлот. Подбери думите си внимателно, в случай че писмото попадне в чужди ръце, но й пиши, пиши й така, че да разбере напълно какво искаш да й кажеш!
— Дебора, обуздай това създание. Нека й кажа да хвърли смарагда в морето в памет на майка си.
— Твърде късно е, Петир. Всичко ще стане, както е тръгнало. Ще изпратя моя Лашър при Шарлот, дори и да не беше дошъл тази нощ да чуеш последната ми молба. Моят Лашър е по-могъщ от всеки демон, който можеш да си представиш, и е научил много.
— Научил — повторих аз изумен. — Как е научил, Дебора, след като е просто дух, а те си остават глупави и точно в това е опасността — че когато изпълняват желанията ни, не могат да разберат цялата им сложност и затова ни водят към гибелта ни. Хиляди поверия го доказват. Нима не се случи тъкмо това? Как можеш да кажеш, че той се е научил на нещо?
— Помисли добре върху това, което ще ти кажа, Петир. Казах, че моят Лашър е научил много и грешката му не дойде от непоправимата му глупост, а точно заради фокусирането му върху целта. Но обещай ми, заради онова, което се случи между нас някога, че ще пишеш на моята любима дъщеря! Трябва да го направиш заради мен.
— Е, добре — обявих аз, кършейки ръце от отчаяние. — Ще го направя, но ще й кажа също и всичко, което ми разказа току-що.
— Е, добре, така е честно, мой свещенико, мой учен — каза тя горчиво и се усмихна. — Сега върви, Петир. Не мога да издържам повече присъствието ти. Пък и моят Лашър е до мен и ще си поговорим, а утре, моля те, бъди някъде на закрито и сигурно, щом видиш, че ръцете и краката ми бъдат освободени и аз тръгна към вратите на църквата.
— Нека Бог е с теб, Дебора, само да можех да те отведа от това място, само да можех някак… — И тук аз не издържах, Стефан. Изгубих напълно самообладание. — Дебора, ако ние с твоя слуга Лашър можем да те измъкнем оттук, само ми кажи и ще го направя!