Надявам се, че е второто.
Аз отново изкачих стълбите и излязох на покрива на църквата. Погледнах надолу към тялото на Дебора, вече мъртво, неподвижно и неуязвимо за болката. Пламъците го поглъщаха. От покрива се виждаха местата, от които бяха полетели керемидите. И тогава се зачудих дали духът на Дебора се е издигнал към облаците.
Оттеглих се чак когато димът стана толкова гъст и задушлив, че не можех да дишам. Отидох в хана, където мъжете вече пиеха и бръщолевеха за скорошния ужас, взираха се в огъня и се отдръпваха боязливо от вратата. Събрах си багажа и слязох да потърся коня си. Но в суматохата беше изчезнал и той.
Видях обаче друг, под грижите на някакво уплашено конярче и готов за езда. Успях да го купя, макар и на двойна цена, въпреки че най-вероятно момчето не беше негов собственик. Качих се на седлото и препуснах към портите на града.
След многочасова, много бавна езда през гората, съпроводена от ужасна болка в рамото и още по-силна болка в ума, аз пристигнах в Сен Реми и там потънах в мъртвешки сън.
Никой тук все още не бе чул за случилото се и аз потеглих рано на другата сутрин на юг, към Марсилия.
Последните две нощи лежах в просъница и мислех за всичко, на което бях станал свидетел. Ридаех за Дебора, докато очите ми не пресъхнаха. Мислех за престъплението си и знаех, че не изпитвам никаква вина, дори съм убеден, че бих го сторил отново.
През целия си живот в Таламаска не бях вдигал ръка на човешко същество. Призовавах към разум, опитвах се да убеждавам, заговорничех и дори лъжех, но винаги се стремях да защитавам хората от силите на мрака и да служа на доброто. Но в Монклеве гневът ми бе неимоверен, както и чувството ми за справедливост и жаждата за отмъщение. Радвам се, че блъснах това изчадие от покрива на църквата, ако това тихо удовлетворение може да се нарече радост.
И все пак извърших убийство, Стефан. Ти разполагаш с признанията ми. Не очаквам нищо, освен осъждане от твоя страна и от страна на ордена, защото кога наши членове са стигали до убийство и са решавали да се саморазправят с инквизиторите, като ги блъскат от покривите на църквите?
В своя защита мога да кажа само, че престъплението бе извършено в състояние на страст и безразсъдство. Но не съжалявам за него. И ти сам ще го разбереш в мига, в който ме видиш. Не възнамерявам да те лъжа, за да омаловажавам греха си.
Но сега мислите ми не са заети с това убийство, а с моята Дебора и духа Лашър, и всичко, което видях с очите си в Монклеве. Мисля и за Шарлот Фонтене, дъщерята на Дебора, която бе заминала, но не за Мартиника, както мислят враговете й, а за Порт-о-Пренс в Сан Доминго. Вероятно единствен аз зная това.
Стефан, не мога да не довърша задачата си. Не мога да оставя писалката, да падна на колене и да кажа, че съм убил един свещеник, и да се откажа от света и от работата си. Затова аз, убиецът, ще продължа, сякаш никога не съм извършвал престъпление, нито тази изповед.
Сега трябва да отида при злочестата Шарлот — без значение колко дълго ще е това пътуване — и да говоря с нея от цялото си сърце, да й разкажа какво видях и всичко, което знам.
А това може да се окаже сложна задача, защото сега няма да призовавам към разум, нито ще прибягвам към сантиментални молби, както в младостта си се обръщах към Дебора. Сега всичко трябва да бъде аргументирано, трябва да убедя тази жена да ми позволи да изследвам с нея невидимото същество, тази рожба на хаоса, способно да причини повече разрушения от всеки демон или дух, за които някога съм чувал.
Защото, Стефан, то е ужасяващо и всяка вещица, която се опита да го командва, накрая ще изгуби контрол над него, в това изобщо не се съмнявам. Но какво ли цели самото то?
Доколкото разбирам, е повалило съпруга на Дебора заради онова, което е знаело за него. Но защо не е казало на вещицата? И какво означаваха думите на Дебора, че то се учи. Тя го повтори два пъти — първият път преди години в Амстердам, а втория — часове преди трагичните събития.
Възнамерявам да разкрия природата му. Дали беше искало да й спести болката, като бе повалило съпруга й, но без да й каже защо, въпреки че е трябвало да признае, когато го е попитала. Или просто е искало да избърза и да стори за нея онова, за което тя сигурно е щяла да го помоли, и така да се покаже като добър и досетлив дух.
Какъвто и да е отговорът, това е най-необикновеният и интересен дух, наистина. И помисли само каква е силата му, Стефан, защото аз ни най-малко не преувеличих онова, което сполетя хората от Монклеве. Скоро ще го чуеш и сам, защото то е твърде ужасяващо, за да не се понесе мълва.