Чудя се колко скоро ще видим тази история на брошурка с подобаващите илюстрации и порой от лъжи? Без съмнение печатарските преси, които винаги подхранват пламъците в кладите на вещиците, вече работят здравата.
А къде ли може да е онзи съдия на вещици, който е прекарал една топла нощ до огъня с акушерката от Донелайт и й е показал мрачните рисунки в своята демонология? Дали вече е мъртъв и гори в ада? Никога няма да узнаем.
Петир, не губи време да ни пишеш. Просто си ела. Знай, че те обичаме и че не те осъждаме за стореното, нито за онова, което тепърва може да направиш. Казахме каквото смятахме за нужно!
„Скъпи Стефан,
Пиша ти набързо, защото вече съм на борда на френския кораб «Сент Елен», пътуващ за Новия свят, и едно момче чака да вземе писмото, за да го пусне веднага.
Още преди писмото ти да пристигне, аз си набавих от нашите агенти всичко необходимо за това пътуване и си купих необходимите дрехи и лекарства.
Отивам при Шарлот и не мога да сторя нищо друго. Зная, че това няма да те изненада. Моля те, кажи на Александър, че съм сигурен, че и той би постъпил така на мое място.
Но, Стефан, ти ме съдиш строго, като казваш, че съм бил в плен на злото на този демон. Наистина, наруших правилата на ордена ни, но само заради Дебора Мейфеър, както тази от миналото, така и тази от настоящето. Демонът никога не е бил част от моята любов към нея и когато блъснах инквизитора, аз самият исках да го направя.
Блъснах го заради Дебора и заради всички бедни невежи жени, които съм виждал да пищят в пламъците, заради жените на масата за мъчения или в студените затворнически килии, заради разбитите семейства и заради опустошените села, станали жертви на тези ужасни лъжи.
Но губя време с тази самозащита. Много благородно от твоя страна, че не ме осъждаш, защото това все пак си е убийство.
Нека също ти разкажа съвсем набързо, че мълвата за бурята в Монклеве достигна тук преди известно време, и то доста изопачена. Някои я приписват на силата на вещицата, други на чисто природни причини, а смъртта на Ловие е обявена за инцидент в суматохата, но се води безкраен и отегчителен спор какво всъщност се е случило.
Сега мога да кажа, че най-много ме безпокои последното, което научих за Шарлот Фонтене. Тук я помнят много добре, тъй като е отпътувала точно от Марсилия. От най-различни хора чух, че е много богата, много красива и много светла — с бяла кожа, ленени коси и омагьосващи сини очи. Нейният съпруг наистина страда от някаква болест още от дете, която причинява все по-голяма слабост в крайниците му. Приличал на призрак. Шарлот го довела в Монклеве заедно с многобройна свита от негри, за да помоли майка си да го излекува и освен това да установи дали детето й не е наследило тази болест. Дебора казала, че синът й е здрав. Майка и дъщеря приготвили мехлем за болните крайници на съпруга и той наистина му донесъл голямо облекчение, но не могъл да го възстанови напълно. Най-вероятно много скоро щял да изпадне в безпомощно състояние като баща си, който също бил засегнат от тази болест. Въпреки че умът му бил бистър и той можел да ръководи плантацията си, се говорело, че лежи неподвижен в разкошно легло, а негрите го хранели и миели като дете. Имало надежда болестта да се развие по-бавно при младия Антоан, който бил ценен в двореца, когато Шарлот за пръв път го срещнала и приела предложението му за женитба, въпреки че по онова време била много млада.
Тук се говори още и че Шарлот и младият Антоан много се радвали на визитата при Дебора и прекарали с нея много седмици, преди семейството да бъде сполетяно от трагедията — смъртта на графа и всичко останало, което вече знаеш.
Хората в Марсилия не вярват толкова много в историите за вещици и приписват цялата тази лудост с гоненията на суеверието на планинците, макар че какво ли щеше да е то, ако прославеният инквизитор не го бе разпалил?
За мен не представлява никаква трудност да разпитвам за тези неща, защото никой тук не е ходил в Монклеве и изглежда, онези, които поканих да се присъединят към мен на чашка вино, наистина обичат да говорят за Шарлот и Антоан Фонтене, както хората от Монклеве обичат да говорят за цялото онова семейство.
Тук обаче Шарлот и младият Фонтене са възбудили силен интерес, защото очевидно са доста екстравагантни и щедри към всички. Хвърляли монетите, сякаш са трохи, и се появявали в църквата със свитата си негри, както и в Монклеве. Това привличало вниманието на всички. Говори се още и че плащали богато на лекарите, които идвали да прегледат Антоан. Има много предположения за причината за болестта му — голямата жега в Западните Индий или дори стара болест, от която в миналото са страдали много европейци.