Вещиците: Полунощ [bg]

Никой тук не се съмнява в богатството на семейство Фонтене. До неотдавна те дори са имали търговски агенти в Марсилия, но когато бързали да отпътуват оттук, преди да се разчуе за ареста на Дебора, прекъснали връзките си с тях и никой не знае накъде са заминали.

Имам да ти кажа още нещо. Като продължавах да се представям за богат холандски търговец, аз успях да науча името на една много елегантна и красива млада жена от добро семейство, която е била приятелка на Шарлот Фонтене. Името й се споменаваше почти винаги, когато станеше дума за Шарлот. Само като казах, че съм познавал и обичал Дебора дьо Монклеве по време на нейната младост в Амстердам, аз успях да спечеля доверието на тази дама и научих доста от нея.

Казва се Жан Анжелик дьо Руле, била е в двора по същото време с Шарлот и са били представени заедно на Негово Величество.

Жан дьо Руле, която изобщо не споделяше суеверието на планинците, каза, че Шарлот е мила и приятна по характер и не би могла да е вещица. Тя смята, че всичко се дължи на невежеството на тези хора. Дори бе поръчала литургия за упокой на душата на горката графиня.

Колкото до Антоан, впечатленията й за него бяха, че той понася болестта с изключителна твърдост и наистина обича жена си, а не е само неин нещастен компаньон, както твърдели някои. Причината за дългото им пътуване към Дебора била, че младият мъж не можел да има повече деца, толкова голяма била слабостта му, и единственото му дете, което засега било съвсем здраво и силно, можело да е наследник на заболяването. Никой не знаел.

След това стана ясно, че бащата на Антоан, господарят на плантацията, бил съгласен с това пътуване, защото много му се искало синът му да има и други деца. Старецът бил разочарован от другите си синове, които живеели съвсем разпътно с любовниците си и дори не стъпвали в къщата на баща си.

Тази млада жена явно хранеше много топли чувства към Шарлот и дори се разплака, задето не бе имала време да се сбогува с нея. Но като се имали предвид ужасите в Кевен, това можело да й се прости.

Когато я попитах защо никой не е отишъл да свидетелства в защита на Дебора, тя трябваше да признае, че графът на Монклеве никога не е бил представян в двора, нито пък майка му. Навремето били хугеноти и затова никой в Париж не познавал графинята, а самата Шарлот била там съвсем за малко. Когато се разчуло, че Дебора дьо Монклеве всъщност е дете на шотландска вещица, селянка, и неизвестен баща, възмущението от нейния арест се превърнало в съжаление.

— О, тези планини, тези градове — проплака младата жена. — Тя толкова искаше да се върне в Париж, защото какво има извън него? И кой може да се надява на някаква услуга или напредък, ако не е близо до краля?

Нямам време да пиша повече. Отплуваме до час.

Стефан, нужно ли е да ти обяснявам повече? Трябва да видя това момиче. Трябва да я предупредя за опасността от онзи дух. И откъде, за бога, мислиш, че това дете, родено осем месеца, след като Дебора напусна мен и Амстердам, е взело светлата си кожа и ленената коса?

Ще се видим отново. Обичам ви, мои братя и сестри от Таламаска. Отивам в Новия свят и изгарям от нетърпение да видя Шарлот. Ще победя Лашър и вероятно сам ще започна да общувам с това могъщо същество, за да се уча от него, така както то се учи от нас.

Твой верен както винаги на Таламаска: Петир ван Абел Марсилия.“