Накрая паднах на възглавниците. Исках да умра. И отново да я обладая.
Ако не съм откачил напълно, мисля, че го направих още два пъти преди изгрев. Но бях толкова пиян, че не съм сигурен в нищо, освен че тя притежаваше всичко, което съм жадувал у една жена.
Късно през нощта си спомних какво се е случило и започнах да я оглеждам, сякаш да опозная и нея, и красотата й. Тя спеше и нищо не пречеше на съзерцанието ми — о, да, сетих се с горчивина за сарказма й към мен, но наистина я наблюдавах, Стефан — и научих повече за жените в този час, отколкото през целия си живот.
Колко красиво бе младото й тяло, колко твърди и сладки на допир бяха младите й крайници, свежата й кожа. Не исках да я събудя и да ме погледне с онези мъдри и лукави очи. Исках да заплача заради всичко случило се.
Тя се събуди и ние поговорихме малко, но си спомням повече онова, което видях, отколкото думите, които си казахме.
Отново си играеше с мен, караше ме да пия нейната отрова. Бе добавила във виното още повече от нея, защото сега бе още по-настоятелна и нетърпелива да узнае мислите ми. Седеше на леглото, златната й коса се спускаше по раменете й, същинска лейди Годайва. Отново се чудеше как така съм видял Лашър в каменния кръг в Донелайт.
И тогава, сигурно от отварата, Стефан, аз като че пак попаднах там! Чух скърцането на каруцата и видях моята прекрасна малка Дебора, а в далечината прозрачната фигура на тъмнокосия мъж.
— Той искаше да се появи пред Дебора — чух се да обяснявам. — И това, че съм го видял, само доказва, че всеки би могъл да го види, че той може по някакъв странен начин да приема физическа форма.
— Да, но как го прави?
И отново зарових в паметта си за всичко, което бях прочел в писанията на древните.
— Ако това същество може да ти носи бижута, значи може да събира и малки частички материя, за да създаде човешка форма.
За миг отново се озовах в Амстердам, в леглото с моята Дебора, и отново чух думите й. Разказах всичко това на дъщеря си, на вещицата в прегръдките ми, която ме наливаше с вино, което сигурно щях да пия още хиляди пъти, преди да ме освободи.
— Но щом знаеш, че съм ти баща, защо стори това? — попитах аз и в същия миг се наведох да я целуна.
Тя ме отблъсна леко.
— Нуждая се от твоя ръст и твоята сила, татко. Искам дете от теб — син, който няма да наследи болестта на Антоан, или дъщеря, която ще вижда Лашър, защото той не се явява на мъже. — Замисли се за миг и продължи: — Разбираш ли, за мен ти не си просто мъж, а мъж, свързан с мен по кръв.
Значи бе планирала всичко.
— Но има и още нещо — добави тя. — Знаеш ли какво е да почувствам прегръдката на истински мъж? Да усетя истински мъж върху себе си? И защо той да не бъде моят баща, ако е най-привлекателният от всички, които съм срещала?
Тогава се сетих за теб, Стефан, и за твоето предупреждение. Сетих се и за Александър. Дали в този момент той стенеше заради мен в метрополията на ордена?
Вероятно съм се разплакал, защото си спомням, че тя ме утешаваше и то с голямо съчувствие. После буквално се залепи за мен, като дете, и каза, че ние двамата знаем неща, които никой друг никога не е знаел, освен Дебора, но тя вече била мъртва. И се разплака. Разплака се за нея.
— Когато той дойде при мен и ми каза, че тя е мъртва, аз плаках. Плаках много. Не можех да спра. Те чукаха по вратите и крещяха: «Шарлот, излез». До този момент не го бях виждала, нито знаех за него. Майка ми беше казала: «Сложи си смарагдовата огърлица и той ще те намери чрез нея». Но той не е имал нужда от нея, сега го зная. Лежах в мрака сама, когато дойде. Ще ти кажа една ужасна тайна. До този миг дори не вярвах в него! Не вярвах. Стисках малката кукла, която тя ми даде, куклата на майка ми…
— Да, казаха ми за нея в Монклеве.
— Тя е направена от кост и коса от Сузан, или поне така твърдеше майка ми. Лашър взел кичур от косата на Сузан, докато била в затвора, а след като я изгорили — взел и кост. От тях майка ми направила тази кукла, както Сузан й казала. С нея можела да призовава духа й. Та тогава аз я взех и сторих това, което Дебора ми каза. Но Сузан не дойде при мен! Не чух нищо, не усетих нищо. Дори се зачудих дали нещата, в които майка ми вярваше, са истина. Но той дойде. Усетих го как се приближава в мрака, усетих ласката му.
— Как така ласка?
— Докосна ме, както ти ме докосваш сега. Лежах в тъмното и усетих устни на гърдите си. После устни върху моите устни. Галеше ме между краката. Изправих се. Реших, че това е сън, сън за времето, в което Антоан още бе мъж. Но той беше там! Каза ми: «Нямаш нужда от Антоан, красива Шарлот». И тогава, разбираш ли, аз сложих огърлицата. Сложих я, както майка ми ми бе казала.