После напълниха ваната с гореща вода и казаха, че мога да се изкъпя, когато реша.
Направих го с надеждата да отмия греха, предполагам. След това, вече чист и облечен, с подстригана брада и мустаци, аз седнах да ям донесената храна, без да поглеждам към Шарлот. Сега в стаята бе останала само тя.
Накрая отместих чинията и попитах:
— Колко дълго ще ме държиш тук?
— Докато не зачена момче от теб — каза тя. — А може да имам знак за това много скоро.
— Е, ти имаше тази възможност — казах, но още докато изричах думите, усетих отново страстта от изминалата нощ и видях себе си, като в сън, да разкъсвам красивата й копринена рокля и да освобождавам отново гърдите й, за да мога да ги засмуча лакомо като бебе. Отново се появи онази прекрасна мисъл, че тя е извратена и затова мога да правя всичко с нея и че трябва да се възползвам от това възможно най-скоро.
Тя разбра. Без съмнение разбра. Защото дойде, седна в скута ми и ме погледна в очите. Беше лека като перце.
— Е, разкъсай роклята, ако искаш — каза. — Не можеш да излезеш оттук. Така че прави каквото можеш в своя затвор.
Посегнах към гърлото й и веднага бях блъснат на пода. Столът се преобърна. Само че не тя стори това, тя просто се отдръпна, за да не се нарани.
— О, значи той е тук — казах аз с въздишка. Не го виждах, но след миг вече можех — някакво петно точно над мен, което започна да се разсейва, докато странното присъствие се разширяваше и изтъняваше, а накрая изчезна. — Яви се като мъж, както тази сутрин — казах аз. — Говори с мен, страхливецо!
Всички сребърни прибори и съдини се разтресоха и затракаха. Мрежата против комари се развя. Аз се засмях и казах:
— Глупав жалък дявол. — Изправих се на крака и изтупах дрехите си. Съществото ме удари отново, но аз се хванах за облегалката на стола.
— Зъл малък дявол. Какъв страхливец си само.
Тя гледаше всичко това изумена. Не можех да кажа какво е изписано на лицето й — съмнение или страх. Тогава тя прошепна нещо и аз видях как мрежата по прозорците се раздвижи, все едно съществото излетя навън. Бяхме сами.
Шарлот извърна лице от мен, но видях, че бузите й горят. В очите й имаше сълзи. Изглеждаше уязвима. Мразех се, че я желая толкова.
— Предполагам, не ме обвиняваш, че се опитах да те нараня — казах й аз тихо. — Държиш ме тук против волята ми.
— Не го предизвиквай отново — каза тя със страх, устната й трепереше. — Не съм го карала да те наранява.
— О, нима толкова могъща вещица не може да го укроти?
Изглеждаше объркана, облягаше се на едната подпора на леглото с наведена глава. Бе така примамлива! Така прелъстителна! Не беше нужно да е вещица, за да омагьосва.
— Ти ме желаеш — каза тя тихо. — Вземи ме. А аз ще ти кажа нещо, което ще сгрее кръвта ти по-силно от отварата, която мога да ти дам. — Вдигна поглед, устната й трепереше, сякаш щеше да заплаче.
— Какво е то? — попитах аз.
— Че те желая — каза тя. — Ти си красив. Аз стена за теб, когато лежа до Антоан.
— Това е твоето нещастие, дъще — казах аз, но не го мислех.
— Нима!
— Охлади се. Помни, че за един мъж не е нужно да намира една жена за красива, за да я насили. Бъди студена като мъж. Това ти подхожда повече, защото ме държиш тук против волята ми.
Тя не каза нищо, но после тръгна към мен и отново се опита да ме прелъсти. Целуна ме нежно, също като дъщеря, но после ръката й плъзна по мен, целувките й станаха по-пламенни. Аз обезумях точно както преди.
Само гневът ми ме възпираше, затова я отблъснах.
— А на твоя дух това дали му харесва? — попитах и се огледах. — Дали му харесва да те докосвам така, както той иска да те докосва?
— Не си играй с него! — каза тя със страх.
— О, значи въпреки всичките му ласки и целувки, той не може да ти направи дете, така ли? Той не е инкубус от демонологиите, който може да открадне семето на спящи мъже. И затова ме търпи жив, за да мога да ти направя дете!
— Той няма да те нарани, Петир, защото няма да му позволя. Забраних му!
Бузите й се зачервиха, когато ме погледна. Сега и тя се оглеждаше в празното пространство.