Картини на къщата в плантацията и портрети на членове от семейството са били набавяни по най-различни начини. Един портрет на Жан Луис Мейфеър е придобита от недоволен художник, след като дамата е отказала поръчката. По подобен начин е придобита една дагеротипия на Катерин и нейния съпруг Дарси Монахан, тъй като семейството е купило само пет от десетте снимки, направени при сеанса.
От време на време са постъпвали сведения, че семейство Мейфеър знае за нашето съществуване, както и за наблюденията ни. Поне един от хората ни — французин, който за известно време е бил надзирател в плантацията на Мейфеър в Сан Доминго — умира при доста странни и жестоки обстоятелства. Това води до още по-голяма секретност и предпазливост, затова през последвалите години постъпилата информация намалява.
Голяма част от оригиналните материали са в лошо състояние, обаче са направени много копия и фотографии на тези доклади, така че работата по случая продължава с усърдие.
За разказа, който четете
Историята, която следва, е резюме, основано върху всички събрани материали и бележки, включително и няколко по-ранни откъслечни разкази на френски, латински и на латинския код на Таламаска. Пълен опис на тези материали е приложен към кутиите с документи в Архива в Лондон.
Започнах да работя по тази история през 1945 година, когато станах член на Таламаска и преди да се включа директно в разследването на вещиците Мейфеър. Завърших първата пълна версия на тези материали през 1956 година и оттогава я допълвам непрекъснато. Пълното преразглеждане направих през 1979 година, когато цялата история, включително и докладите на Петир ван Абел, беше въведена в компютърната система на Таламаска. Оттогава попълването на материали по случая стана изключително лесно.
Не бях въвлечен директно в случая «Мейфеър» до 1958 година. За себе си ще разкажа, когато му дойде времето.
Аарън Лайтнър, януари, 1989
Историята продължава
Шарлот Мейфеър Фонтене доживяла до седемдесет и шест годишна възраст и починала през 1743 г., като дотогава е родила пет деца и се е сдобила със седемнайсет внуци. През целия й живот Мей Феър си останала най-проспериращата плантация в Сан Доминго. Няколко от внуците й се върнали във Франция, а някои техни наследници загинали по време на Революцията в края на века.
Първородният син на Шарлот от съпруга й Антоан не наследил болестта на баща си и израснал съвсем здрав, оженил се и имал седем деца. И все пак плантацията Мей Феър се водела негова само по име. В действителност тя била наследена от дъщерята на Шарлот — Жан Луис, родена девет месеца след смъртта на Петир.
През целия си живот Антоан Фонтене III се подчинявал на Жан Луис и на нейния брат близнак Петер, който никога не бил наричан с френското Пиер. Няма съмнение, че те са деца на Петир ван Абел, защото и двамата били светли, със светлокестенява коса и светли очи.
Шарлот родила още две момчета преди смъртта на недъгавия си съпруг. Слуховете в колонията посочват двама различни мъже за техни бащи. След като пораснали, и двете момчета заминали за Франция, където използвали фамилията Фонтене.
Жан Луис присъствала в официалните документи единствено под името Мейфеър и въпреки че се омъжила млада за разпуснат пияница, неин спътник в живота винаги бил брат й Петер, който така и не се оженил. Той умрял часове преди нея, през 1771 година. Никой не е оспорвал законността на решението й да използва името Мейфеър — просто са приели обяснението й, че това е семейна традиция. По-късно единствената й дъщеря, Анжелик, е сторила същото.
Шарлот носела смарагдовата огърлица на майка си до смъртта си. После тя станала притежание на Жан Луис и преминала към петото й дете — Анжелик, родена през 1725 година. Когато тя се родила, съпругът на Жан Луис вече бил луд и затворен в «малка къща» в имението, която по описанията много напомня къщата, в която е бил затворен Петир преди години.
Много е съмнително този мъж да е баща на Анжелик. Най-вероятно е, макар че не е сигурно, тя да е дете на Жан Луис от брат й Петер.
Анжелик наричала Петер «татко» пред всички и слугите говорели, че тя наистина го мисли за свой баща, тъй като не е познавала лудия, който през последните си години бил окован като див звяр в малката къща. Трябва да се отбележи, че лечението на този безумец не е било смятано за жестоко или необичайно от онези, които са познавали семейството.