По-близките наблюдения, осъществени от опитни агенти, може би щяха да разкажат съвсем различна история.
Семейство Мейфеър, Луизиана
Деветнадесети век
Няколко дни преди Хаитянската революция (единственият успешен робски бунт в историята) Мари Клодет била предупредена от робите си, че и тя, и семейството й могат да бъдат избити. Тогава заедно с децата си, брат си Лестан, жена му и децата му, както и чичо й Морис и двамата му сина, заедно с техните съпруги и деца, тя избягала с огромно количество лични вещи, натоварени на цял керван от карети, и напуснала Мей Феър от най-близкото пристанище. Около петдесетина от личните роби на Мари Клодет, половината от които със смесена кръв, даже неколцина без съмнение потомци на мъжете Мейфеър, тръгнали със семействата си към Луизиана. Можем да предполагаме, че с тях са отпътували и множество книги и записки, тъй като впоследствие били четени от други хора, както тук ще стане ясно.
Още щом пристигнали в Луизиана, Таламаска вече била в състояние да събира информация за тях там. Няколко от контактите ни в Луизиана вече били установени във връзка с две драматични явявания на призраци в града; и поне двама от нашите членове били посетили Ню Орлиънс — един, за да разследва явяването на призраците, а друг — на път към други места в Юга.
Друга причина за увеличаването на сведенията бил фактът, че семейство Мейфеър като че започнало да става все по-открито за наблюдение. Откъснати от позициите си в онова почти феодално общество и извън изолацията на Сан Доминго, те влезли в контакт с безброй много хора, включително търговци, свещеници, брокери, колониални чиновници и прочее. Богатството им, както и внезапната им поява на сцената, привлекли доста интерес.
За тях се разказвали всякакви истории още от момента, в който стъпили на тази земя. А по-късно потокът от информация ставал все по-пълноводен.
Промените през деветнайсети век също допринесли неизбежно за все по-нарастващата осведоменост. Развитието на пресата и периодичните издания, все по-засилващата се тенденция да се водят обширни отчети, както и изобретяването на фотографията са улеснили значително събирането на по-детайлни данни за историята на семейство Мейфеър.
Разрастването на Ню Орлиънс като богат и проспериращ пристанищен град осигурило среда, в която мнозина можели да бъдат разпитвани за Мейфеър, без никой да забележи това.
Но онова, което не трябва да забравяме, докато изучаваме по-нататъшната история на семейството, е следното: въпреки драматичните промени в него през деветнайсети век, е възможно то изобщо да не се е променило. Привидната промяна може да е просто следствие от различните методи на разследване. Сега научаваме повече за онова, което става зад затворените врати.
С други думи, ако знаехме повече за годините в Сан Доминго, можехме да съзрем по-силна приемственост. И отново — може и да не е така.
Какъвто и да е случаят, вещиците през деветнайсети век — с изключение на Мери Бет Мейфеър, която била родена през 1872 г. — като че ли са много по-слаби от онези, управлявали семейството в Сан Доминго. За отслабване на вещиците Мейфеър, което става доста явно през двайсети век, може да се говори — по фрагментарни сведения — още преди Гражданската война. Но всъщност картината е много по-сложна, както ще видим след малко.
Промените в нагласите и новото време може да са изиграли голяма роля за това отслабване. Колкото по-неаристократично и нефеодално и «по-цивилизовано» и «буржоазно» ставало семейството, толкова по-объркани ставали членовете му по отношение на своето наследство и сили. Макар че плантаторите в Луизиана се смятали за «аристократи», те определено не били такива в европейския смисъл на думата, а по-скоро се характеризирали с онова, което определяме като «средна класа».
«Модерната психиатрия» също като че ли изиграла роля за потискането и объркването на вещиците Мейфеър. И ние ще се спрем на този въпрос в най-големи подробности, когато разглеждаме семейството през двайсети век.
Но всъщност за всичко това можем само да предполагаме. Дори когато през двайсети век е бил осъществяван директен контакт между ордена и вещиците Мейфеър, не сме успявали да научим толкова, колкото сме се надявали…