Пиер бил нещо като лекар за робите, лекувал ги с някакви отвари и мехлеми. Той дори учил малко медицина от един пропил се лекар в Ню Орлиънс, но нищо не излязло от това. Интересувал се и от ботаника и прекарвал много време в работа в градината. Обичал и да рисува цветя. Ботаническите скици на Пиер се пазят и до днес в прочутата къща на Мейфеър на Първа улица.
Не било тайна, че през 1820 година Пиер имал любовница квартеронка в Ню Орлиънс — изискана млада жена, която според слуховете можела да мине за бяла. От нея Пиер имал две деца — дъщеря, която заминала на север и била приета сред бялата раса, и син, Франсоаз, роден през 1825 година, който останал в Луизиана и по-късно станал писар на семейството в Ню Орлиънс. Той бил много внимателен в работата си и явно се е ползвал с благоразположението на белите Мейфеър, особено сред мъжете, които идвали в града по бизнес дела.
Очевидно всеки в това семейство обожавал Маргьорит. Когато станала на десет години, й направили портрет — на него се вижда, че тя носи прочутата смарагдова огърлица. Доста странна гледка, тъй като детето е малко, а огърлицата — голяма. Тази картина виси в къщата на Първа улица от 1927 година.
Маргьорит била с деликатно телосложение, тъмна коса и големи, леко извити нагоре черни очи. Била смятана за красавица, дори била наричана Малката циганка от своите бавачки, които обичали да решат дългата й вълниста черна коса. За разлика от слабоумната си сестра и отстъпчивия си брат тя имала доста яростен темперамент и жестоко и непредсказуемо чувство за хумор.
На двайсет години, без да се съобразява с нежеланието на майка си, тя се омъжила за Тайрон Клифърд Макнамара, оперен певец и красавец с крайно непрактична натура. Той пътувал надлъж и нашир из Съединените щати, като пеел в опери в Ню Йорк, Бостън, Сейнт Луис и други градове. Точно след като тръгнал на едно такова турне, Маргьорит се върнала от Ню Орлиънс в Ривърбенд и била приета отново от майка си. През 1827 и 1828 година тя родила две момчета. Реми и Жулиен Макнамара, като през този период често се връщала у дома, но само на кратки визити. В Ню Йорк, Бостън, Балтимор и на други места, където се появявал често, мъжът й бил известен с разгулния си живот, като нерядко участвал и в сбивания. Но все пак през този период той бил много популярен «ирландски тенор» и наемал къщи във всеки град.
През 1829 г. Тайрон Клифърд Макнамара и една ирландка, вероятно негова любовница, били открити мъртви след пожар в малка къща във Френския квартал, купена от Макнамара за жената. Полицейските доклади и вестникарските статии от това време съобщават, че двойката се е задушила от дима, когато се е опитвала да избяга. Ключалката на предната врата била счупена. От тази връзка се родило момче, което не е било в къщата по време на пожара. По-късно то се преселило на север.
Пожарът предизвикал доста слухове из Ню Орлиънс и точно по това време Таламаска успява да събере много повече информация за семейството, отколкото през годините.
Един търговец от Френския квартал казал на наш агент, че Маргьорит е изпратила дявола си да се погрижи за «онези двамата» и че тя знаела повече за вуду магията от всяка чернокожа жена в Луизиана. Имала вуду олтар в дома си, забърквала отвари за любов и лечение и навсякъде била придружавана от две красиви робини квартеронки — Мари и Виржин, както и от един кочияш мулат, на име Октавиус Октавиус, за когото се говорело, че е незаконно дете на един от синовете на Морис Мейфеър — Луис-Пиер, но това не било сигурно.
По това време Мари Клодет още била жива, но вече рядко излизала навън. Говорело се, че посвещава дъщеря си в черното изкуство, което научила в Хаити. Маргьорит обаче привличала внимание, където и да отидела, особено с оглед на факта, че брат й Пиер водел доста почтен живот и бил много дискретен със своята метреса-квартеронка, а децата на чичо й Лестан също се държали съвсем благоприлично и били много харесвани.
Макар още да нямала трийсет години Маргьорит се превърнала в неприветлива и дори плашеща фигура. Ходела несресана, черните й очи искрели особено и често избухвала в смущаващ смях. Винаги носела смарагдовата огърлица на Мейфеър.
Приемала търговци и брокери, както и гости в огромен, пълен с книги кабинет в къщата в Ривърбенд. В него обаче имало «ужасни и отвратителни» неща, като човешки черепи, препарирани тресавищни животни, трофейни животински глави от сафарита в Африка и животински кожи по пода. Тя държала там и множество мистериозни бутилки и бурканчета. Неколцина свидетели дори твърдят, че са виждали в тях различни части от човешки тела. Маргьорит се славела и като ненаситна колекционерка на дребни украшения и амулети, изработени от робите, особено от онези, които скоро били докарани от Африка.