През 1872 година Катерин все още е описвана като красавица, въпреки че била постоянно тъжна, но притежавала някакъв завладяващ маниер, с който лесно печелела приятели. Една красива и добре запазена дагеротипия от този период я показва седнала на кресло със заспалото си бебе в скута, а двете малки момченца стоят прави от двете й страни. Тя изглежда здрава, ведра и привлекателна млада жена, но с лека тъга в очите. На шията й обаче не се вижда смарагдовата огърлица на Мейфеър.
Докато Мери Бет и братята й, Клей и Винсент, растели в провинцията, братът на Жулиен, Реми Мейфеър, и съпругата му — братовчедка на семейството и внучка на Лестан Мейфеър — заживели в къщата на Първа улица, където им се родили три деца, всички с фамилията Мейфеър. Наследниците на две от тях още живеят в Луизиана.
Някъде по това време Жулиен започнал да посещава къщата и да си урежда кабинет в библиотеката. (Тази библиотека, както и главната спалня над нея, са част от крило, добавено към къщата от Дарси през 1867 година.) Жулиен вградил библиотечни шкафове в две от стените на стаята и ги напълнил с много семейни записки, които досега били съхранявани в плантацията. Знаем, че много от тези томове са стари и някои са написани на латински. Жулиен преместил в къщата и много картини, включително и «портрети от седемнайсети век».
Жулиен обичал книгите и попълнил библиотеката си с класически и популярни романи. Обожавал романите на Натаниел Хоторн и Едгар Алан По, както и тези на Чарлз Дикенс.
Има някои свидетелства, че кавги с Катерин са принудили Жулиен да се премести в града, макар че не изоставил задълженията си по плантацията. Но ако наистина Катерин го е прогонила от Ривърбенд, то със сигурност неговата племенница (или дъщеря) Мери Бет го е върнала обратно, защото той постоянно се навъртал около нея с цели купища подаръци и я отвеждал за цели седмици в Ню Орлиънс. Тази му слабост към детето обаче не му попречила да се ожени през 1875 година за своя братовчедка — наследница на Морис и известна красавица.
Тя се казвала Сузет Мейфеър и Жулиен толкова я обичал, че поръчал най-малко десет нейни портрета още през първата година на брака им. Те живели заедно в къщата на Първа улица в пълна хармония с Реми и неговото семейство, вероятно защото във всяко отношение Реми бил подчинен на брат си.
Сузет явно обичала малката Мери Бет, въпреки че самата тя родила четири деца през следващите пет години — три момчета и едно момиче на име Жанет.
Катерин вече не се завърнала доброволно в къщата на Първа улица. Тя й напомняла твърде много за Дарси. Когато вече на преклонна възраст била принудена да отиде там, това разстроило разсъдъка й и в края на века тя се превърнала в трагична персона, вечно облечена в черно, бродеща из градината в търсене на Дарси.
От всичките вещици Мейфеър, изучавани дотогава, Катерин вероятно е най-слабата и най-незначителната. Децата й, Клей и Винсент, били уважавани, но с нищо незабележителни хора. И двамата се оженили рано и имали големи семейства. Наследниците им днес живеят в Ню Орлиънс.
От онова, което знаем, можем да предполагаме, че Катерин е била «прекършена» от смъртта на Дарси. След това тя е описвана единствено като «мила», «внимателна» и «търпелива». Никога не взимала участие в управлението на Ривърбенд, което останало изцяло в ръцете на Жулиен, който пък накрая го предал на Клей и Винсент, както и на наемни управители.
Катерин прекарвала все повече време с майка си Маргьорит, която към края на живота си ставала все по-ексцентрична. Един посетител в плантацията в края на деветнайсети век описва Маргьорит като «напълно невъзможна» старица, която ден и нощ се разхожда с лекьосана бяла дантелена роба и прекарва часове в библиотеката си, където все четяла нещо с монотонен глас. Обиждала хората безочливо и без да подбира думите си. Обаче била много привързана към Анжелик (дъщерята на Реми) и Катерин. Постоянно бъркала децата на Катерин, Клей и Винсент, с техните чичовци Жулиен и Реми. Катерин пък е описвана като сивокоса, изморена жена, вечно заета с ръкоделието си.
Към края на живота си Катерин като че ли станала ревностна католичка. Ходела всеки ден на служба в енорийската църква и устроила за децата на Клей и Винсент много пищни кръщенета.