Маргьорит доживяла до деветдесет и две години — тогава Катерин била на шейсет и една.
Но освен историите за кръвосмешения, които характеризират семейство Мейфеър още от времето на Жан Луис и Пиер, не е имало никакви слухове за окултизъм, свързани с Катерин.
Черните слуги, роби или свободни, никога не са се страхували от нея. Никой никога не е виждал мистериозния тъмнокос любовник. Няма и доказателства, че Дарси Монахан е умрял от друго, а не от жълта треска.
Сред членовете на Таламаска дори съществувало мнение, че всъщност Жулиен е бил «вещицата» през този период. Не е имало друг изявен медиум от това поколение, и с остаряването на Маргьорит Жулиен започнал да проявява силите си. Съществува и твърдение, че Катерин е била роденият медиум, но е отхвърлила тази роля, когато се е влюбила в Дарси, и затова Жулиен е бил толкова против нейната женитба, тъй като е знаел тайните на семейството.
Всъщност ние разполагаме с огромно количество информация, която ни кара да предполагаме, че Жулиен наистина е бил «вещер», та дори и да не бил част от клана на вещиците Мейфеър.
Затова е много важно да проучим живота му по-детайлно. През петдесетте години на двайсети век до нас достигна много интересна информация за него. По някое време историята му трябва да бъде проучена много по-основно на базата на съществуващите документи. Докладите за семейството през този период са многобройни и често повтарящи се. Има и множество публикации, в които се споменава името на Жулиен, както и три негови маслени портрета в американски музеи и един в Лондон.
Черната коса на Жулиен побеляла напълно още докато бил млад, а многобройните му фотографии, както и маслените портрети го показват като доста обаятелен и много красив мъж. Някои казват, че приличал на баща си, оперния певец Тайрон Клифърд Макнамара.
Но най-поразителното за някои от членовете на Таламаска бе това, че Жулиен много приличал на своите предшественици Дебора Мейфеър и Петир ван Абел, които обаче по никакъв начин не си приличат помежду си. Жулиен като че ли е някаква изумителна комбинация от чертите и на двамата. Има ръста на Петир, профила му, както и сините очи, деликатните скули и устата на Дебора. Изражението му на някои от портретите изумително прилича на нейното.
Сякаш портретистите от деветнайсети век са видели портрета на Дебора от Рембранд — което, естествено, е невъзможно, защото той винаги е бил в нашето хранилище — и нарочно са «имитирали» личността, пресъздадена от него. Можем само да предполагаме дали Жулиен наистина е имал нейния темперамент. Струва си също и да споменем, че на повечето фотографии, въпреки сериозната поза и другите формалности при позирането от онова време, Жулиен се усмихва.
Това е «усмивката на Мона Лиза», и все пак е усмивка, което е доста странно, тъй като напълно противоречи на порядките при позирането за фотография през деветнайсети век. Петте дагеротипии на Жулиен, които притежаваме, показват същата лека усмивка, което е напълно нетипично за този период. Сякаш Жулиен е смятал «снимането» за нещо забавно. Фотографиите, правени почти до края на живота му, през двайсети век, неизменно показват тази усмивка, само че сега по-широка и по-щедра. Трябва да отбележим, че на тези по-късни снимки той изглежда изключително приветлив и открито щастлив.
Жулиен със сигурност е бил магнатът на семейството през целия си живот, повече или по-малко е управлявал всичките си племенници, както и сестра си Катерин и брат си Реми.
Добре известно е, че е предизвиквал страх и объркване сред враговете си. Разгневен производител на памук разказва, че при един спор Жулиен накарал дрехите на опонента му да пламнат. Огънят се разгорял бързо, но човекът се отървал без сериозни наранявания и отново никакви действия не били предприети спрямо Жулиен. Всъщност мнозина от тези, които научили за историята, включително и местната полиция — не повярвали в нея. Жулиен се смеел всеки път, щом го попитали за случая. Но има още едно събитие, за което разказва една-единствена очевидка — Жулиен можел да подпалва всичко само с волята си и майка му много му се подигравала заради това.
При друг известен инцидент в яда си Жулиен накарал всички предмети в стаята да летят и дори не можел да спре. Излязъл от стаята, затворил вратата след себе си и изпаднал в безсилен смях. Има и друга история, също по думите на един-единствен очевидец, че Жулиен е убил един от наставниците си, докато е бил момче.
Никой от семейство Мейфеър до този период не бил постъпвал в обикновено училище, но всички били изключително добре образовани от частни учители и Жулиен не правел изключение. Той имал няколко преподаватели по време на юношеството си. Един от тях, красив янки от Бостън, бил открит удавен в ръкав на реката близо до Ривърбенд. Говорело се, че Жулиен го е удушил и хвърлил там. Но и този случай не е бил разследван и никой от семейството не обърнал внимание на мълвата. Слугите, които разпространявали историята, веднага се отрекли от думите си.