Учителят от Бостън бил богат източник на информация за семейството. Той постоянно говорел за странните навици на Маргьорит и за това колко се страхуват робите от нея. Точно от него сме се сдобили с описанията на бурканчетата и бутилките със странни човешки части. Той твърдял също и че неведнъж е отхвърлял ухажването на Маргьорит и въобще разпространявал толкова глупави слухове, че членове на семейството многократно го предупреждавали по този повод.
Няма как да разберем дали Жулиен наистина го е убил, но ако е така, като се имат предвид нравите на онова време, поне е имал някаква причина.
Твърдяло се и че Жулиен раздавал чуждестранни монети сякаш са медни пенита. Келнерите в шикозните ресторанти се карали кой да обслужва масата му. Той бил прекрасен ездач и имал няколко коня, както и две карети и екипажи в конюшнята си близо до Първа улица.
Дори на преклонна възраст често яздел своя кестеняв жребец по Сейнт Чарлз авеню чак до Карлтън и обратно рано сутрин. А по пътя редовно хвърлял монети на чернокожите деца.
След смъртта му четирима различни свидетели твърдят, че са видели призрака му да язди в мъглата по Сейнт Чарлз авеню. Тези истории дори били отпечатани във вестниците.
Жулиен бил и голям любител на Марди Грас, който започнал да се празнува, както знаем, някъде по това време, около 1872 година. По време на карнавала той устройвал разкошни празненства в къщата на Първа улица.
Безброй пъти се споменава, че Жулиен имал дарбата за «билокация», което означава, че е можел да бъде едновременно на две места. Слуховете за тази му способност били много разпространени сред слугите. Жулиен можел да се появява в библиотеката, например, въпреки че почти веднага преди това бил забелязван в задната част на градината. Или пък една домашна прислужница го видяла до предната врата, а когато се обърнала, го видяла и до стълбището.
Неколцина от слугите дори предпочели да напуснат работа в къщата на Първа улица, отколкото да понасят «странния мосю Жулиен».
В Таламаска бе изказано предположение, че появите на Лашър може да имат нещо общо с това объркване. Но какъвто и да е случаят, по-късните описания на дрехите на Лашър много точно съвпадат с дрехите, с които Жулиен е нарисуван на два различни портрета. През двайсети век Лашър се е явявал неизменно облечен така, както Жулиен се е обличал през края на деветнайсети и началото на двайсети век.
Жулиен често тъпчел с пари джобовете на свещеници или пък на жени от благотворителни организации. Правел много дарения на енорийската църква и на всеки благотворителен фонд, чиито представители се свържели с него. Често казвал, че парите нямат значение. И все пак богатството му растяло неимоверно.
Знаем, че е обичал майка си Маргьорит и въпреки че не прекарвал много време с нея, постоянно й купувал книги от Ню Орлиънс или пък ги поръчвал от Ню Йорк и Европа. Само веднъж между тях се разразила кавга, която привлякла вниманието на останалите. Тя била по повод женитбата на Катерин за Дарси Монахан. Тогава Маргьорит ударила няколко пъти Жулиен и то пред слугите. Според всички свидетелства Жулиен бил дълбоко обиден от това и просто се разплакал и се отдръпнал от майка си.
След смъртта на съпругата му, Сузет, Жулиен прекарвал все по-малко време в Ривърбенд, а децата му останали в къщата на Първа улица.
Жулиен, който бил доста елегантен човек, започнал да взима активно участие в обществения живот. Дълго преди това обаче се появявал в операта и в театъра с малката си племенница (или дъщеря) Мери Бет. Давал много благотворителни балове и активно поддържал младите музиканти аматьори, като ги представял на малки частни концерти в двойния салон на къщата на Първа улица.
Жулиен печелел не само от плантацията Ривърбенд, но и от търговия с двама съдружници от Ню Йорк и натрупал огромно състояние от това. Купил имоти из цял Ню Орлиънс, които оставил на своята племенница, въпреки че тя била наследница на завещанието на Мейфеър и затова щяла да получи дори по-голямо от неговото състояние.