Почти няма съмнение, че Сузет е била разочарована от съпруга си. Слугите и приятелите на семейството разказват за множество неприятни спорове между съпрузите. Въпреки голямата си красота, Сузет била силно религиозна и не можела да се примири с жизнерадостния характер на Жулиен. Тя отказвала бижутата и фините дрехи, които той я карал да носи. Не искала да излиза вечер. Не харесвала силната музика. Била красива, с бледа кожа и искрящи очи, но вечно болнава. Починала млада, след като родила едно след друго четири деца. Няма съмнение, че едно от момичетата, Жанет, притежавало ясновидска дарба или някаква психична сила.
Слугите често чували Жанет да пищи в паника при гледката на някакъв призрак или привидение. В Гардън Дистрикт всички знаели за внезапните й страхове, които я карали да тича като обезумяла към улицата. Дори вестниците писали за това. Всъщност именно заради Жанет се родили първите истории «за призраци» в къщата на Първа улица.
Има много свидетелства, че Жулиен е проявявал голяма нетърпимост към Жанет и дори я е заключвал в стаята й, но все пак той обичал всичките си деца. И тримата му сина постъпили в Харвард и се върнали в Ню Орлиънс като практикуващи адвокати, а впоследствие натрупали със собствен труд голямо състояние. Техните наследници носят фамилията Мейфеър и до днес, без значение от пол или брачна връзка. Точно синовете на Жулиен са основали адвокатската кантора, която от десетилетия обслужва завещанието на Мейфеър.
Имаме поне седем различни фотографии на Жулиен с неговите деца, включително и няколко с Жанет (която умряла млада). На всяка от тях семейството изглежда много щастливо, а Баркли и Кортланд много приличат на баща си. Баркли и Гарланд умират, преди да навършат седемдесет години, но Кортланд доживява почти до осемдесет и си отива през късния октомври на 1959 г. Година преди това агент на Таламаска осъществява директен контакт с него, но за това ще стане дума по-късно.
(Ели Мейфеър, осиновителката на Роуан Мейфеър, настоящата наследница на завещанието, е потомка на Жулиен Мейфеър, тъй като е внучка на Кортланд, дете на единствения му син Шефилд Мейфеър и неговата жена — френскоговоряща братовчедка на име Южени Мейфеър, която умряла, когато Ели е била едва на седем години. Шефилд умира преди Кортланд от сърдечен удар в офиса на семейната адвокатска фирма на Кемп стрийт през 1952 година. Тогава той е едва на четирийсет и пет години.
Когато това се случило, Ели била студентка в Станфорд в Пало Алто, Калифорния, и вече е сгодена за Греъм Франклин, за когото по-късно се омъжила. След това тя никога не е живяла в Ню Орлиънс, макар че често гостувала на роднините си и се е върнала, за да осинови Роуан Мейфеър през 1959 година.)
Някои от най-интересните свидетелства по отношение на Жулиен са свързани с Мери Бет и с раждането на Бел, първата й дъщеря. Жулиен подарявал на Мери Бет всичко, което пожелаела, давал балове в нейна чест в къщата на Първа улица, на които никой не можел да съперничи. Градинските пътечки, балюстрадите и фонтаните на Първа улица са проектирани и направени за празненството по случай петнайсетия рожден ден на Мери Бет.
На петнайсет тя вече била доста висока за възрастта си и на всичките й фотографии от този период изглежда статична, сериозна и някак мрачно красива, с големи черни очи и много ясно изразени, красиво оформени вежди. И все пак тя неизменно била някак безразлична към красотата си. Тази пълна липса на нарцисизъм или суета личи от фотографиите, правени до края на живота й. На някои от тези снимки тя е заела дори някак мъжка, небрежна поза; но е много съмнително това да изразява някаква дързост, а по-скоро е от смущение. Мнозина говорели, че тя прилича на баба си Маргьорит и изобщо не прилича на майка си Катерин.
През 1887 Жулиен взел със себе си в Ню Йорк своята петнайсетгодишна племенница. Там те посетили един от внуците на Лестан, Корнгтън Мейфеър, който бил адвокат и освен това участвал в търговските операции на Жулиен. През 1888 година Жулиен и Мери Бет заминали за Европа, където останали година и половина. От писмата на Жулиен до приятели и роднини в Ню Орлиънс се разбира, че шестнайсетгодишната Мери Бет се е «омъжила» за шотландски член на фамилията Мейфеър — братовчед от Стария свят — и е родила момиченце на име Бел. Сватбата се състояла в шотландска католическа църква и била описана в най-големи подробности в едно писмо от Жулиен до негова приятелка от Френския квартал — известна клюкарка, която разпространила новината из целия град. В малко по-съкратен вариант Мери Бет и Жулиен описали сватбата в писма до също толкова разговорливи приятели и роднини.