През 1892 един художник бил нает да нарисува разрушения замък и картината сега виси в къщата на Първа улица.
Но да се върнем към хронологията. Предполагаемите чичо и племенница се върнали у дома с бебето Бел в края на 1889 година. По това време Маргьорит била вече на деветдесет и напълно грохнала, но все пак показала специален интерес към бебето.
Всъщност Катерин и Мери Бет трябвало през цялото време да наглеждат детето, докато било в Ривърбенд, защото Маргьорит постоянно го носела на ръце и изведнъж съвсем забравяла за него и го изпускала или го оставяла на стълбите, или на някоя маса. Жулиен се смеел на тези случаи и безброй пъти казвал на слугите, че бебето явно си има специален ангел-пазител.
По това време явно изобщо не се е говорело за това, че Жулиен може да е баща на Мери Бет, нито пък че може да е баща и на детето й Бел.
Но за целите на този доклад, ние трябва да отбележим, че е сигурно, че Жулиен е баща на Мери Бет, както и на нейната дъщеря.
Мери Бет, Жулиен и Бел заживели щастливо на Първа улица и Мери Бет, която толкова обичала да танцува, да ходи на театър и по приеми, изобщо не показвала никакво намерение да си намери «друг» съпруг.
Накрая все пак, както знаем, тя се омъжила за мъж на име Даниел Макинтайър и родила още три деца — Карлота, Лайънъл и Стела.
В нощта на смъртта на Маргьорит през 1891 година Мери Бет се събудила в спалнята си в къщата на Първа улица и започнала да пищи. Тя настоявала да тръгне веднага за Ривърбенд, защото баба й е на смъртно легло. Питала защо никой не дошъл да я извика. Слугите открили Жулиен да плаче в библиотеката на първия етаж. Той като че нито чувал, нито виждал Мери Бет, която го умолявала да я заведе в Ривърбенд.
Накрая Мери Бет тръгнала пеша и чак тогава Жулиен скочил от бюрото си, прокарал пръсти през бялата си коса и наредил на слугите да приготвят каретата му. Настигнал Мери Бет още преди Мегазин стрийт.
Трябва да се отбележи, че по онова време Жулиен е бил на шейсет и три и бил описван като много красив мъж с бляскав външен вид и маниери на театрален актьор. Мери Бет пък била деветнайсетгодишна и изключителна красавица. Бел била само на две годинки, така че не се споменава в тази история.
Жулиен и Мери Бет пристигнали в Ривърбенд точно когато изпращали слуги да ги доведат. Маргьорит била почти в кома, призрак на деветдесет и две годишна жена. Стискала някаква странна малка кукла в костеливите си пръсти и я наричала своя маман за силно объркване на лекаря и сестрата, които пък разказали тази история из цял Ню Орлиънс. Присъствал и свещеник, чийто детайлен разказ за това събитие също е влязъл в нашите архиви.
Куклата била доста противно нещо — с истински човешки кости за крайници, пришити с черна жица. Кичур ужасна бяла коса бил залепен за парцалената глава с грубо нарисувани черти.
Катерин, която била на шейсет и една, и двамата й сина също стояли до леглото на умиращата вече от часове.
И Реми бил тук, тъй като пристигнал в плантацията месец преди майка му да заболее.
Свещеникът, отец Мартин, тъкмо бил дал последното причастие на Маргьорит и на олтара горели свещи.
Когато Маргьорит изпуснала последния си дъх, свещеникът с изненада видял как Катерин станала от стола си, отишла до една кутия за бижута на шкафа, който винаги споделяла с майка си, извадила оттам една смарагдова огърлица и я дала на Мери Бет. Тя я приела с благодарност, сложила я на врата си и продължила да ридае.
След това свещеникът видял, че започва порой, разразил се силен вятър, капаците на прозорците захлопали, от клоните на дърветата полетели листа. Жулиен като че бил доволен от това и дори се засмял.
Катерин била някак притеснена, изплашена, а Мери Бет не спирала да плаче. Клей, красив млад мъж, изглеждал доста заинтригуван от случващото се, а брат му Винсент сякаш го приемал с пълно безразличие.
Жулиен отворил прозорците да пусне вятъра и дъжда, което изплашило свещеника и го накарало да се чувства неудобно, защото все пак било зима. И все пак той останал до леглото, както е прието, въпреки че дъждът мокрел направо завивките. Навън клоните на дърветата започнали да се удрят в къщата и свещеникът се уплашил да не би някой клон да влезе през най-близкия отворен прозорец.
Жулиен обаче съвсем невъзмутимо, с очи пълни със сълзи, целунал мъртвата Маргьорит и затворил очите й. После взел малката кукла от нея и я пъхнал във вътрешния джоб на палтото си. Скръстил ръцете й на гърдите и заговорил на свещеника, че майка му е родена през стария век и е живяла почти сто години, като е видяла и разбрала неща, които не е споделила с никого.