— В повечето семейства — обявил Жулиен на френски, — когато някой умре, всичко научено си отива с него. Но при Мейфеър не е така. Нашата кръв е в нас и всичко, което майка ми знаеше, е преминало в нас и сега ние сме по-силни.
Катерин само кимнала тъжно на речта му. Мери Бет продължавала да плаче. Клей стоял в ъгъла със скръстени ръце и само гледал.
Когато свещеникът попитал плахо дали може да затворят прозореца, Жулиен му казал, че небесата ридаят за Маргьорит и би било неуважително да затвори прозореца. Той дори изгасил свещите от причастието на католическия олтар до леглото, което много обидило свещеника и стреснало Катерин.
— Моля те, Жулиен, недей да откачаш! — прошепнала тя.
Винсент се изсмял на думите й, Клей също не успял да сдържи усмивката си. Всички се озърнали с неудобство към свещеника, който бил ужасен. Тогава Жулиен дарил цялата компания с игрива усмивка, свил рамене и отново загледал майка си. Внезапно добил печално изражение, коленичил до леглото й и заровил лице в завивките до тялото.
Клей тихо напуснал стаята.
Преди да си тръгне, свещеникът попитал Катерин за смарагда. Тя доста безцеремонно му казала, че е бижу, което наследила от майка си, но не харесвала особено, защото било голямо и тежко. Сега Мери Бет щяла да го носи.
Когато се отдалечил от къщата, свещеникът открил, че само на неколкостотин ярда от нея не валяло и дори нямало вятър. Небето било съвършено чисто. След малко видял Клей, който седял в бял плетен стол с висока облегалка близо до оградата от колове до самия край на предната част на плантацията. Младият мъж пушел и гледал далечната буря, която се виждала добре в тъмнината. Свещеникът го поздравил, но Клей като че не го чул.
Това е първият подробен разказ за смъртта на вещица от рода Мейфеър, с който се сдобиваме след описанието на смъртта на Дебора от Петир ван Абел.
Има още много истории за Жулиен, които не сме включили тук, макар че вероятно ще го направим в бъдеще. Ще чуем още много за него във връзка със събитията от живота на Мери Бет.
Но не бива да преминаваме към Мери Бет, без да отбележим още един аспект, свързан с Жулиен — неговата бисексуалност. Струва си да преразкажем в подробности интересните истории за Жулиен, споделени от един от неговите любовници — Ричард Леуелин.
Както споменахме по-горе, Жулиен е бил обвиняван в престъпление «против природата» още когато бил момче, когато убил един от чичовците си — случайно или не. Споменахме също и мъжа, с когото е живял във Френския квартал в края на петдесетте години на деветнайсети век.
Жулиен е имал подобни компаньони през целия си живот, но за повечето от тях не се знае нищо.
Двамата, за които имаме сведения, са квартеронът Виктор Грегоар и един англичанин на име Ричард Леуелин.
Виктор Грегоар работел за Жулиен в края на деветнайсети век като личен секретар или дори като личен камериер. Той живеел в помещенията за слугите на Първа улица. Бил изключително красив мъж, каквито били всички любовници на Жулиен, мъже или жени. Говорело се дори, че носи кръвта на Мейфеър.
Нашето разследване потвърди, че той наистина е праправнук на една прислужница квартеронка, която пристигнала от Сан Доминго заедно със семейството, и вероятно е наследник на Петер Фонтене Мейфеър, брат на Жан Луис и син на Шарлот и Петир ван Абел.
Както и да е, Жулиен много обичал Виктор, но през 1885 година между двамата избухва скандал, някъде по времето на смъртта на Сузет. Едно не особено надеждно свидетелство твърди, че Виктор е обвинил Жулиен, че не се отнася с достатъчно състрадание към умиращата си съпруга. Вбесен, Жулиен пребил Виктор. Братовчеди на семейството постоянно повтаряли тази история.
Сякаш всички смятали, че Виктор е бил прав и тъй като бил много предан слуга на Жулиен, имал правото да каже истината на господаря си. По онова време се знаело, че Виктор е най-близкият човек на Жулиен и че прави всичко за него.
Трябва да се добави обаче, че има силни доказателства за любовта на Жулиен към Сузет, без значение колко разочарована е била тя от него, както и за това, че всъщност се е грижел добре за нея. Синовете му били уверени, че той е обичал майка им. На погребението й Жулиен бил много печален. С часове утешавал родителите й и зарязал целия си бизнес, за да бъде с дъщеря си Жанет, която «така и не се възстановила» след смъртта на майка си.