Известно време не отварях дума за семейство Мейфеър, но после ги споменах, и то съвсем бегло — във връзка със старата къща на Първа улица. Честно си признах, че се интересувам от това място и от хората, които живеят там. Тогава Леуелин вече бе в доста приповдигнато настроение и веднага се впусна в спомени за първите си дни в Ню Орлиънс.
В началото не спомена нищо за Жулиен, но после аз заговорих така, сякаш знаех всичко за него. Постоянно споменавах добре известни дати и факти и така поддържах разговора жив. Накрая излязохме от «Галатоар» и отидохме в едно малко и тихо кафене на Бърбън стрийт, където продължихме да разговаряме чак до осем и половина вечерта.
По някое време Леуелин осъзна, че не страдам от предубеждения относно сексуалната му ориентация. Наистина, нищо от казаното не ме шокира, и това като че го накара да се отпусне още повече и да ми разкаже всичко.
Това беше много преди времето на касетофоните и аз трябваше да възстановя разговора по памет, когато се върнах в хотела, като се опитвах да предам характерния начин на изразяване на Леуелин. Така че това е само реконструкция. И въпреки че съм пропуснал собствените си настоятелни въпроси, вярвам, че съм предал разговора акуратно в същността му.
Леуелин бил силно влюбен в Жулиен Мейфеър и едно от най-ранните сътресения в живота му било откритието, че Жулиен е поне с десет-петнайсет години по-възрастен, отколкото той си представял. Разбрал това, когато Жулиен получил първия сърдечен удар в началото на 1914 година. Дотогава той бил много романтичен и страстен любовник и Леуелин останал с него до смъртта му няколко месеца по-късно. По това време Жулиен вече бил частично парализиран, но все още успявал да работи по час-два дневно в кабинета си.
Леуелин ми описа доста живописно Жулиен в началото на двайсети век — фин мъж, който вече не бил така снажен, но като цяло бил пъргав и енергичен, с добро чувство за хумор и богато въображение.
Леуелин сподели, че Жулиен го просветил в еротичните тайни на живота и го научил не само как да бъде внимателен любовник, но и го водел със себе си в Сторивил — известен квартал на проститутки в Ню Орлиънс — и го представил в най-добрите публични домове там.
Но нека преминем направо към неговия разказ.
— О, на какви номера ме научи само — каза Леуелин, докато си спомняше любовната си връзка — и какво чувство за хумор имаше. Сякаш целият свят беше просто шега, в него нямаше и капчица горчивина. Ще ви кажа някои много лични неща. Той правеше любов с мен, сякаш бях жена. Ако не знаете какво искам да кажа, няма нужда да ви обяснявам. И какъв глас имаше само, с френски акцент. Когато ми шептеше нещо на ухото…
Разказваше ми ужасно смешни истории за лудориите му с други любовници, как е обърквал всички и наистина — едно от тези момчета, Алистър, се обличал като жена и отивал с Жулиен в операта, а никой никога не разбрал нищо. Жулиен се опитваше да убеди и мен да направя същото, но аз му казах, че няма да го сторя за нищо на света! И той ме разбра. Беше изключително добър човек. Всъщност беше невъзможно да се скараш с него. Казваше, че е приключил с това, пък и имаше ужасен темперамент, така че не биваше да губи контрол. Това го изтощаваше.
Един път му изневерих и се прибрах чак след два дни, като очаквах най-ужасната кавга. Но той се отнесе с мен с… как се казва… с объркваща сърдечност. Излезе, че знае всичко, знае какво съм направил и с кого, и по най-приятния и искрен начин ме попита защо съм сторил такава глупост. Беше направо неестествено. Аз избухнах в сълзи и му признах, че съм искал да покажа независимостта си. Все пак той беше доста обсебващ човек. След това вече бях готов да сторя всичко в замяна на това добро отношение. Не зная какво щях да правя, ако ме бе изхвърлил!
Той прие всичко това с усмивка. Потупа ме по рамото и ми каза да не се притеснявам. Уверявам ви, в този миг завинаги ме излекува от желанието да скитосвам! Никак не беше приятно да се чувствам така ужасно, а той да е така спокоен и опрощаващ. Научи ме на някои неща, наистина.
После заговори, че можел да чете мисли и можел да вижда какво става на разни места. Говори дълго за това. Не знаех дали е сериозен, или това е просто още една от шегите му.
Имаше най-красивите очи. Беше много красив старец, наистина. Обличаше се много елегантно. Може да се каже, че беше нещо като денди. С онзи фин бял ленен костюм с жълта копринена жилетка и с бялата панамена шапка изглеждаше просто разкошно.