Той се извърна, устата му затрепери още по-силно. Опита се да извади кърпичката от джоба си, но беше твърде непохватен. Не знаех дали трябва да му помогна.
Зададох му още въпроси, възможно най-внимателно. Той или не ме чу, или пък не пожела да отговори. Някак се свлече на стола, сякаш щеше да умре от старост всеки момент.
После поклати глава и каза, че не може да говори повече. Изглеждаше напълно изтощен. Каза, че вече не остава цял ден в магазина и скоро ще се качи горе. Благодарих му много за снимките и той каза, че се радва, дето съм дошъл, чакал ме, за да ми ги даде.
Повече не видях Ричард Леуелин. Той умря пет месеца след този разговор, в началото на 1960 година. Погребаха го в гробището «Лафайет», недалече от Жулиен.
Има и други истории за Жулиен, които можем да включим тук. Вероятно още много могат да бъдат открити.
Но това е достатъчно за нашия разказ, затова няма да добавям нищо повече засега, освен това че знаем, че Жулиен е имал още един любовник — мъж, към когото е бил много силно привързан, и той вече бе описан тук като съдия Даниъл Макинтайър, който по-късно се жени за Мери Бет Мейфеър.
Но на него ще се спрем във връзка с Мери Бет. Поради това сега трябва да преминем към самата нея, последната голяма вещица Мейфеър през деветнайсетото столетие и единствената жена от рода през този век, която е могла да си съперничи по сила с предшественичките си от осемнайсети.“
Вече бе два и десет. Майкъл спря само защото се налагаше. Очите му се затваряха и не му оставаше друго, освен да поспи малко.
Остана неподвижен известно време, взираше се в папката, която току-що бе затворил. Стресна го почукване по вратата.
— Влез — каза той.
Аарън влезе тихо. Беше облечен с пижама и ватирана копринена роба, вързана с колан на кръста.
— Изглеждаш уморен — каза той. — Трябва да си лягаш.
— Да, така е — отвърна Майкъл. — Когато бях млад, можех дълго да стоя буден, като се наливам с кафе. Но вече не мога. Очите ми просто се затварят. — Облегна се в коженото кресло и зарови в джоба си, извади цигара и я запали. Нуждата от сън вече бе станала огромна. Той затвори очи и почти изпусна запалената цигара. Мери Бет, помисли си той, трябва да прочета и за Мери Бет. Има толкова много въпроси…
Аарън се настани в едно кресло със странични облегалки за главата.
— Роуан е отменила полета си в полунощ — каза той. — Отложила го е за утре, няма да пристигне в Ню Орлиънс преди следобед.
— Как разбра? — попита Майкъл сънливо. Но това бе последният въпрос, който сега занимаваше съзнанието му. Дръпна бавно от цигарата и се втренчи в чинията с недоядени сандвичи пред него. Бяха станали на камък. Не бе поискал вечеря. — Това е добре — рече той. — Ако стана в шест и веднага започна да чета, ще свърша до вечерта.
— И тогава ще поговорим — каза Аарън. — Трябва доста да поговорим, преди да се видиш с нея.
— Зная. Повярвай ми, зная. Аарън, защо, по дяволите, съм забъркан в това? Защо? Защо виждам този мъж още от дете? — Дръпна отново от цигарата. — Страхуваш ли се от това привидение?
— Да, разбира се — отвърна Аарън без капка колебание.
Майкъл беше изненадан.
— Значи вярваш във всичко това? И си го виждал с очите си?
Аарън кимна.
— Да, виждал съм го.
— Слава богу. Всяка дума от тази история придобива за нас значение, което не би разбрал човек, който не го е виждал! Някой, който не знае какво е да видиш такова привидение.
— Аз вярвах, преди да съм го видял — каза Аарън. — Мои колеги го бяха виждали. Докладваха за него. И като опитен член на Таламаска, аз приех тези свидетелства.
— Значи вярваш, че това същество може да убива.
Аарън се замисли за миг.
— Виж, вече мога да ти кажа нещо и те моля да го запомниш. Това същество може да навреди на човек, но ще му е дяволски трудно да го направи. — Усмихна се. — Получи се малко игра на думи. Искам да кажа само, че Лашър убива предимно чрез измама. Разбира се, може да въздейства и на физически обекти — да мести предмети, да поваля клони от дърветата, да кара камъните да летят — неща от този сорт. Но той не владее добре тази сила и често е непохватен. Коварството и илюзиите са най-силните му оръжия.
— Той е затворил Петир ван Абел в гробницата — каза Майкъл.