Но тогава се сети за майка си — мъртва и студена на масата в „Лониган и синове“, скалпелите вече не можеха да й помогнат — и старата тъмнина пролази към нея насред всичките тези зловещи луминесцентни светлини и стюардесите на ранните полети, които се събираха в залата, облечени в сини полусезонни костюми и с куфари в ръце. Сети се за онова, което Майкъл бе казал за смъртта. Че тя е единственото свръхестествено явление, което повечето от нас някога са изпитвали. И реши, че е истина.
Сълзите й тихо рукнаха отново. Радваше се, че бе сложила слънчевите очила. На погребението щеше да има много Мейфеър, много…
Заспа веднага щом седна в самолета.
Деветнадесет
Методи на разследване през двайсети век
Както вече споменах в нашето изложение за семейството през деветнайсети век, източниците ни на информация за Мейфеър с времето стават все по-многобройни и все по-надеждни.
През двайсети век Таламаска запазва всичките си традиционни методи на разследване, но едва сега включва в случая и професионални детективи. Редица такива са работили за нас в Ню Орлиънс, работят и сега. Те се оказват изключително добри не само в събиране на слухове от всякакъв вид, но и в разследването на специфични въпроси, като преглеждат многочислените публични архиви и разговарят с много хора за семейство Мейфеър, точно както днес един писател на криминални романи би събрал информация за творбите си.
Тези хора рядко са били уведомявани кои сме ние. Те са докладвали на агенция в Лондон. И въпреки че все още изпращаме наши специално обучени разследващи в Ню Орлиънс, за да събират „слухове“, ние поддържаме връзка с многобройните си други „съгледвачи“, както сме правили през целия деветнайсети век, и тези частни детективи всъщност в много отношения повишиха качеството на събираната от нас информация.
И все пак има още един източник, който стана достъпен за нас в края на деветнайсети и началото на двайсети век и който тук ще наречем — поради липсата на по-подходящ израз — семейни легенди. А именно — въпреки че Мейфеър са крайно потайни по отношение на родствениците си и никога не говорят за семейното завещание пред странични хора, все пак в края на деветнайсети век те започват да разказват малки истории и странни анекдоти за техни далечни предци.
Например наследник на Лестан, който не отваря и дума за скъпата си братовчедка Мери Бет, повтаря няколко чудати истории за пралеля си Маргьорит, която обичала да танцува с робите си, когато на едно празненство е предизвикан от непознат да поклюкарства за нея. По-късно внукът на същия този братовчед разказва подобни истории за госпожица Мери Бет, която дори не е познавал.
Разбира се, повечето от тези семейни „предания“ са твърде неясни, за да представляват интерес за нас, пък и се отнасят най-вече за „добрите плантаторски времена“, които вече са станали митични за повечето стари семейства в Луизиана и не хвърлят никаква светлина върху нашите търсения. Обаче понякога семейните легенди се свързват доста шокиращо с късчета информация, които сме успели да съберем от други източници.
И така, там, където тези легенди стават особено информативни, аз съм ги включил в настоящия доклад. Но читателят трябва да разбере, че „семейните легенди“ винаги се отнасят за хора и събития от „неясното минало“.
Има и друга форма на „слухове“, които започват в началото на двайсети век и които ние наричаме „юридически слухове“ — това са слуховете, разпространени сред секретарите, адвокатите, съдебните чиновници и съдиите, познавали Мейфеър и работили с тях, както и сред приятелите и близките им роднини.
Тъй като синовете на Жулиен — Баркли, Гарланд и Кортланд — стават видни адвокати и тъй като самата Карлота Мейфеър също е адвокат, както и множество от внуците на Жулиен, тази мрежа от юридически контакти е по-голяма, отколкото можем да предположим. Но дори и да не беше така, финансовите дела на Мейфеър са толкова обширни, че с тях са били ангажирани множество адвокати.
През двайсети век в семейството започва кавга. Карлота се опитва да се пребори за попечителство над дъщерята на Стела и възниква спор за контрола над завещанието. Тогава тези юридически слухове стават доста богат източник на интересни подробности.
Нека в заключение добавя, че през двайсети век е събран по-голям и по-подробен архив, в сравнение с този от деветнайсети век. Наетите от нас детективи през двайсети век започват да се възползват от множество публични записи относно семейството. Освен това с времето пресата започва все по-често да споменава името Мейфеър.