Вероятно можем да кажем, че със смъртта на „мосю Жулиен“ (който всъщност е бил наполовина ирландец) къщата на Първа улица губи и последните черти от всичко френско или креолско. Сестрата на Жулиен, Катерин, и брат й Реми, вече са били покойници, както и дъщеря му — Жанет. След това — ако не се броят огромните семейни събирания, на които присъствали и стотици френскоговорещи братовчеди — основното семейство става ирландско-американско и католическо.
С годините френскоговорещите клонове на рода губят креолската си идентичност, както и останалите креолски семейства в Луизиана. Френският отмира в почти всеки клон на рода и в последното десетилетие на двайсети век е вече много трудно да се открие френскоговорещ член на рода Мейфеър.
Това ни води до едно друго особено важно наблюдение — което много лесно може да бъде пропуснато в течение на повествованието.
Със смъртта на Жулиен семейство Мейфеър може би губи и последния си член, който знае неговата история. Не можем да сме сигурни в това, но от разговорите с наследниците и от техните нелепи „легенди“ за времето в плантацията, това изглежда много вероятно.
Като последствие, от 1914 г. всеки член на Таламаска, работил по случая, вече има усещането, че знае за семейството повече, отколкото неговите членове. Това води до значително объркване и известен стрес у някои от нашите разследващи.
Още преди смъртта на Жулиен въпросът дали да се осъществява контакт със самото семейство, става доста тежък за ордена.
След смъртта на Мери Бет положението се влошава.
Но сега трябва да продължим с нашата история, като се върнем назад до 1891 година, за да можем да се концентрираме изцяло върху Мери Бет Мейфеър, която ще ни доведе до двайсети век и вероятно е последната от истински могъщите вещици Мейфеър.
За Мери Бет Мейфеър знаем повече, отколкото за която и да било от вещиците Мейфеър от времето на Шарлот насам. И все пак, дори след проучване на цялата информация Мери Бет си остава мистерия, която ни се разкрива единствено на случайни проблясъци чрез анекдотите на слугите и семейните приятели. Единствено Ричард Леуелин ни дава истински интимно нейно описание. Но както вече видяхме, той е знаел много малко за нейните бизнес интереси и за окултните й сили. Тя като че го е заблуждавала, както е заблуждавала и всички останали от обкръжението си, като ги е карала да смятат, че е просто силна жена, когато всъщност е била много повече от това.
Дългата история на Мери Бет Мейфеър
Седмицата след смъртта на Маргьорит през 1891 година Жулиен пренася личните й вещи от Ривърбенд в къщата на Първа улица. Наема две каруци, за да прекара вещите — множество буркани и бутилки, добре опаковани в сандъци, няколко сандъка с писма и други документи, както и двайсет и пет кашона с книги и няколко сандъка с най-разнообразни вещи.
Знаем, че бурканите и бутилките изчезват някъде на третия етаж на къщата на Първа улица и повече никой не споменава за тях.
По това време Жулиен обзавежда спалнята си на третия етаж, където и умира, както разбираме от разказа на Ричард Леуелин.
Много от книгите на Маргьорит, включително и неразбираеми текстове на немски и френски, свързани с черната магия, са наредени на лавиците в библиотеката на приземния етаж.
Мери Бет получава старата господарска спалня в северното крило, над библиотеката, която винаги е била заемана от наследницата на завещанието. Малката Бел, още твърде малка, за да показва някакви признаци на слабоумие, получава първата спалня по коридора, но често спи при майка си.
Мери Бет започва да носи редовно смарагда на Мейфеър. Може да се каже, че именно в този период тя се осъзнава вече като възрастен човек и като господарка на къщата. Обществото в Ню Орлиънс започва да се съобразява с нея и тогава се появяват и първите бизнес документи с нейния подпис в публичните регистри от онова време.
На многобройни фотографии от този период тя носи смарагда и много хора започват да говорят с възхищение за него. На доста от тези фотографии е облечена с мъжки дрехи. Много свидетели потвърждават думите на Ричард Леуелин, че Мери Бет се е обличала като мъж и често излизала така в града заедно с Жулиен. Преди сватбата й със съдия Даниъл Макинтайър тези разходки не са се ограничавали само до Френския квартал, но са включвали и всякакви обществени мероприятия. Дори на баловете Мери Бет се появявала облечена в красив бял фрак.