Въпреки че обществото като цяло било шокирано от това поведение, Мейфеър продължили да павират пътя си с пари и чар. Те били изключително щедри към нуждаещите се след войната и последвалата депресия. Почти постоянно проявявали благотворителност и под контрола на Клей Мейфеър Ривърбенд продължава да е източник на огромно състояние с богатите си реколти от захарна тръстика.
В тези ранни години Мери Бет като че ли не предизвиквала хорската неприязън. Никой, дори и онези, които не я одобрявали, не я е определял като зла или жестока, въпреки че често е критикувана заради студенината си, прекалената си деловитост и безразличие към чувствата на околните, както и заради твърде мъжкия й маниер.
Въпреки силата й и високия й ръст, тя все пак не е била мъжкарана. Мнозина я описват като изключително привлекателна и дори красива. Няколко фотографии дават доказателства за това. На тях тя изглежда като доста съблазнителна жена в мъжки дрехи, особено през ранните години. Повече от един член на Таламаска отбелязва, че докато Стела, Анта и Деидре Мейфеър — дъщеря й, внучка й и правнучка й — са деликатни, южняшки тип красавици, Мери Бет силно напомня на поразителните и неземни американски филмови звезди, които добиват популярност след смъртта й, особено на Ава Гарднър и Джоан Крофърд. На някои фотографии тя много прилича и на Джени Чърчил, прочутата американска майка на Уинстън Чърчил.
Косата на Мери Бет останала мастиленочерна чак до смъртта й, на петдесет и четири години. Не знаем точния й ръст, но можем да предполагаме, че е била някъде към метър и седемдесет и девет. Никога не е била пълна, но е имала едър кокал и е била много силна. Крачката й била широка. Ракът, който я убил, е открит шест месеца преди смъртта й, а тя си останала „привлекателна“ жена до последните седмици от живота си, когато се затворила в стаята си и повече не излязла оттам.
Не може да има съмнение обаче, че Мери Бет малко се е интересувала от физическата си красота. Въпреки че винаги е поддържала външния си вид, а понякога дори е изглеждала зашеметяващо в бална рокля и с кожено наметало, тя никога не е описвана като прелъстителна. Всъщност онези, които са я наричали „неженствена“, са имали предвид прямия й и рязък маниер, както и очевидното й безразличие към значителната й физическа надареност.
Струва си да отбележим и че почти всички тези черти — прямият маниер, деловото поведение, честността и студенината — по-късно се асоциират с дъщеря й Карлота Мейфеър, която не е и никога не е била наследница на завещанието.
Онези, които са харесвали Мери Бет и са правили успешен бизнес с нея, я оценяват като „прям“ и много щедър човек, напълно неспособен на дребнавост. Онези, които не са се разбирали с нея, я наричат безчувствена и безчовечна. Такъв е случаят и с Карлота Мейфеър.
Бизнес интересите на Мери Бет и апетитът й за удоволствия ще бъдат описани най-подробно по-долу. Тук е достатъчно да кажем, че в ранните години тя, не по-малко от Жулиен, е давала тон на живота в къщата на Първа улица. Много семейни вечерни празненства били изцяло организирани от нея и пак тя убедила Жулиен да направи своето последно пътуване из Европа през 1896 г., когато двамата посетили всички столици от Мадрид до Лондон.
Още от дете Мери Бет споделяла любовта на Жулиен към конете и двамата често яздели заедно. Освен това те обичали театъра и посещавали всякакви пиеси, от класически Шекспирови до съвсем малки и незначителни местни постановки. И двамата били страстни любители на операта. В последните си години Мери Бет имала по един грамофон „Виктрола“ в почти всяка стая на къщата и постоянно пускала оперни арии.
Тя като че е обичала да живее с много хора под един покрив. Интересът й към семейството не се е ограничавал до срещи и събирания. Напротив, нейната врата е била отворена за всички братовчеди чак до края на живота й.
Някои разкази за нейното гостоприемство показват, че е обичала да властва над хората; обичала е да е в центъра на вниманието. Но дори в съобщенията, в които подобни впечатления се изразяват директно, Мери Бет е описвана като човек, който се интересува повече от другите, отколкото от себе си. Всъщност пълната липса на нарцисизъм или суета у тази жена продължава да изумява всички, които четат настоящите записи. Вероятно по-скоро щедростта, отколкото жаждата за власт, е удачното обяснение за отношенията й с родствениците й.