Тереза била ужасена от тези й думи. Никога не простила на Мери Бет заради „намесата“ й в смъртта на съпруга й и сина й. До последния си ден тя не спирала да твърди, че къщата на Първа улица е обгърната от зла аура и силите на Мейфеър работят единствено за избраните.
(Тази история ни е разказана от приятелка на сестрата на Тереза, Емили Бланчард, която умира през 1935 година. Съкратена версия достига до нас чрез външен на семейството човек, който дочул разговора на гробището и започнал да разпитва за него. Трета версия пък ни бе разказана от монахиня, която присъствала на гробището. Но и трите версии са единодушни относно думите на Мери Бет, и те ни дават една от най-ясните картини на нейния характер. И двете кончини, за които става въпрос, са отразени във вестниците по онова време.)
Има безброй други истории за нейните предсказания, съвети и прочее. Всички те много си приличат. Мери Бет съветвала да не се осъществява дадена женитба и винаги излизала права. Или пък казвала на хората да се впуснат в разни начинания, които винаги излизали успешни. Всички обаче наблягат на факта, че тя била много предпазлива по отношение на силата си и не обичала да прави директни предсказания. Разполагаме с едно нейно изказване по въпроса, направено пред енорийския свещеник, който по-късно го споделил с брат си — полицай, който очевидно го е запомнил, защото го намерил за интересно.
Мери Бет казала на свещеника, че всеки силен човек може да промени бъдещето на безброй други хора и че това се случва постоянно. Но подобни силни хора били огромна рядкост, така че предсказването на бъдещето не било трудно.
„Значи ние все пак имаме свободна воля“ — отвърнал свещеникът, а Мери Бет казала: „Да, имаме, и за нас е крайно важно да я упражняваме. Нищо не е предопределено. И благодаря на Господ, че няма много силни личности, които да разстройват предвидимата схема, защото на света има толкова много лоши хора, които искат война и разрушение, колкото и светци, които вършат добро за останалите“.
(Трябва да отбележим, че тези изказвания са интересни в светлината на описанието, което Ричард Леуелин дава на Жулиен, който се явил в съня му и му казал, че нищо не е предопределено. Освен това двеста години по-рано, по думите на Петир ван Абел, Лашър прави мистериозно предсказание, което дълбоко го разстройва. Само да имахме повече директни сведения по този и други въпроси от членовете на рода, които притежават мощни психични сили! Но уви, не разполагаме с такива и тази очевидна връзка между двете изказвания ни поразява още по-силно.)
Що се отнася до отношението на родствениците към Мери Бет, можем да кажем, че много от тях — според техни разговорливи приятели — са били наясно, че има нещо странно около Мери Бет и мосю Жулиен. Те винаги се колебаели дали трябва да се обърнат към тях в тежки времена. Защото ако помолели за помощ, щели да получат доста преимущества, но и да се натоварят с известна отговорност.
Например една наследница на Лестан Мейфеър, която забременяла, без да е омъжена, отишла за помощ при Мери Бет. Въпреки че получила много пари и помощ за детето, впоследствие тя била убедена, че Мери Бет е виновна за смъртта на безотговорния баща.
Казват, че друг Мейфеър, любимец на Мери Бет, осъден за нападение и побой след една пиянска свада в нощен клуб във Френския квартал, се страхувал повече от нейното неодобрение и наказание, отколкото от съда. Той бил прострелян смъртоносно при опит за бягство от затвора. Мери Бет не позволила да бъде погребан в гробището „Лафайет“.
Друго нещастно момиче — Луиз Мейфеър, също забременяло и родило Нанси Мейфеър в къщата на Първа улица (детето, което Мери Бет осиновила и приела като едно от децата на Стела), умряло два дни след раждането и тогава плъзнали много слухове, че Мери Бет не харесвала поведението й и я оставила да умре сама и без никакви грижи.
Но историите за окултната сила на Мери Бет и за дяволски дела, свързани със семейството, са относително малко. Дори когато става дума за потайността на рода и нежеланието на повечето Мейфеър да сплетничат по какъвто и да било начин за основното семейство, просто няма достатъчно доказателства, че Мери Бет се е отнасяла към родствениците си като вещица, а не само като магнат. Когато наистина е използвала силите си, винаги го е правила с нежелание. И ние имаме множество индикации, че повечето Мейфеър всъщност не са вярвали в „суеверните глупости“, които се говорели за Мери Бет от слугите, съседите и рядко от други членове на семейството. Те смятали историята за портмонето със златните монети за смехотворна. Обвинявали слугите в суеверие заради тези приказки, които смятали за остатък от романтичните плантаторски времена и постоянно се оплаквали от слуховете, които се носели из квартала и енорията.