Може би никога няма да разберем какво се е случило между него и Стела Мейфеър. Но има вероятност тя да е била другата любов в живота му.
Тук ще добавя и личното си убеждение, че Стюарт Таунсенд изобщо не е трябвало да бъде изпращан в Ню Орлиънс. Не само защото бил емоционално обвързан със Стела, но и защото не е имал необходимия опит в тази област на изследване.
По време на послушничеството си той се занимавал с различни психични феномени и без съмнение изчел доста за окултното. Обсъждал множество случаи с останалите членове на ордена. И наистина прекарал известно време с Артър Лангтри.
Но не знаел нищо за вещиците сами по себе си. И като много от нашите членове, които са се занимавали единствено със случаи на поява на призраци, обсебвания или прераждане, просто нямал представа на какво са способни вещиците.
Не разбирал, че безсмъртните същества се проявяват най-мощно именно чрез смъртните вещици. Дори съществуват някои съмнения, че според него Таламаска съвсем архаично и неуместно наричала тези жени вещици. Вероятно е приемал това наименование за Дебора Мейфеър и дъщеря й Шарлот, живели през седемнайсетото столетие, но никак не можел да го „свърже“ с умната, модерна, танцуваща чарлстон Стела, която като че го призовавала отвъд океана с усмивка и намигване.
Разбира се, Таламаска срещала известно количество скептицизъм от страна на всички свои членове, изследващи въпроса за вещерството. Същото важало и за разследването на вампиризма. Не един член на ордена трябвало да види тези създания в действие, за да повярва, че изобщо са способни на нещата, които им приписвали. Но разрешението на проблема било във въвеждането на неопитните в полевата работа под водачеството на по-опитни братя, и то без да става дума за осъществяване на директен контакт.
Да изпратиш неопитен човек като Таунсенд да осъществява контакт с вещиците Мейфеър, било като да изпратиш дете в ада да вземе интервю от дявола.
С две думи Стюарт Таунсенд заминал за Ню Орлиънс неподготвен и неосъзнаващ опасностите на начинанието. И с цялото ми уважение към управляващите ордена през 1929 година, бих отбелязал, че подобно нещо днес не би могло да се случи.
Но нека добавя и това, че Стюарт Таунсенд, доколкото знаем, не е притежавал никакви психични сили. Той нямал екстрасензорни оръжия, с които да се изправи срещу врага, когото дори не възприемал като враг.
Изчезването му било докладвано в нюорлианската полиция на 25 юни 1929 година, цял месец след пристигането му в града. През това време от Таламаска се опитали да се свържат с него с телеграма и по телефона. Ъруин Дандрич също опитал да го открие, но без успех. От хотела „Сейнт Чарлз“, в който Стюарт уж написал единственото си писмо, отговорили, че такова лице не е било регистрирано. Никой не си спомнял той да е бил там.
Частните ни детективи също не открили нищо в доказателство, че Таунсенд изобщо е пристигнал в Ню Орлиънс. Полицията скоро започнала да се съмнява в това.
На 28 юли властите съобщили на нашите агенти там, че не могат да сторят нищо повече по случая. Но след немалък натиск от страна на Дандрич и Таламаска, полицията накрая се съгласила да отиде в къщата на Първа улица и да разпита Стела дали някога е виждала този мъж и дали е разговаряла с него. Таламаска не таяла никакви надежди в това отношение, но Стела изненадала всички, защото веднага си спомнила Стюарт.
„Да, наистина, срещнахме се, казала тя, с един висок тексасец от Англия. Кой би могъл да забрави подобна интересна персона?“ Не обядвали, а вечеряли заедно и прекарали цяла нощ в разговори.
Не, не можела да си представи какво се е случило с него. Всъщност тя видимо се разстроила от мисълта, че може да го е сполетяло нещо лошо.
Да, той бил отседнал в хотел „Сейнт Чарлз“, споменал нещо такова пред нея, пък и защо, по дяволите, би я лъгал? Разплакала се. О, надявала се да не му се е случило нищо лошо. Всъщност била толкова разстроена, че полицията почти прекратила разпита. Но тя ги задържала и започнала да задава въпроси. Питали ли са персонала в ресторанта? Била го завела там и той много харесал мястото. Може да се е връщал. Имало и един локал с контрабанден алкохол на Бърбън стрийт, където разговаряли рано на следващата сутрин, след като ги изритали от друго заведение — ужасна дупка!
Полицията проверила всички тези предположения. Навсякъде познавали Стела. Да, възможно било да е ходила там с мъж. Тя винаги била с мъж. Но никой нямал конкретен спомен за Стюарт Таунсенд.