Лангтри не могъл да измисли нищо в отговор на това странно признание. Дори гласът й бил очарователен. Той бил убеден, че сълзите й са истински.
— Да, направихме го — продължила тя — и аз го заведох на едно отвратително място в Квартала. Казах на полицията за това. Както и да е, харесвах го, много го харесвах! Казах му да не се навърта около семейството! Имаше доста странни идеи за нещата. Не знаеше нищо. Казах му да си върви. Може би го е направил. Точно това се е случило, просто е послушал съвета ми и си е тръгнал.
Лангтри я умолявал да му помогне да открие Стюарт и да разбере какво се е случило. Обяснил, че е негов колега и се познават много добре.
— Колега? Искате да кажете, че и вие сте от онази група.
— Да, ако имате предвид Таламаска.
— Шшт, чуйте ме. Който и да сте, можете да дойдете тук, ако искате. Но утре вечер. Организирам празненство. Ще се смесите добре с компанията. Ако някой ви попита кой сте, което е малко вероятно, просто кажете, че Стела ви е поканила. Поискайте да говорите с мен. Но, за бога, не говорете нищо за Таунсенд и дори не произнасяйте името на вашата… както там я наричате.
— Таламаска.
— Да! Сега, моля ви, слушайте какво ви казвам. Там ще има стотици хора, от кол и въже, така че бъдете много дискретен. Просто елате при мен и когато ме целувате, прошепнете името си на ухото ми. Как беше то?
— Артър Лангтри.
— Ъъъ. Добре. Мисля, че ще го запомня. А сега бъдете внимателен. Не мога да говоря повече. Ще дойдете, нали? Вижте, трябва да дойдете!
Лангтри я уверил, че нищо не може да го спре. Помолил я да си спомни за онази фотография, на която написала:
„На Таламаска, с любов, Стела!
П.П. И други могат да наблюдават.“
— Разбира се, че я помня. Вижте, не мога да говоря за това точно сега. Оттогава минаха години. Майка ми бе още жива. Не можете да си представите колко ми е трудно в момента. Никога не съм била в толкова ужасна каша и не зная какво се е случило със Стюарт. Наистина не зная. Нали ще дойдете утре вечер?
— Да. Ще дойда — казал Лангтри, като трескаво се опитвал да разбере дали не го примамват в някакъв капан. — Но защо е нужна такава предпазливост?
— Вижте, скъпи — понижила глас тя. — Тая ваша организация, библиотека и прекрасните ви психични изследвания са много хубави. Но, моля ви, не бъдете глупак. Нашият свят не е свят на сеанси, медиуми и мъртви роднини, които ви казват да погледнете между страниците на Библията, за да намерите завещанието, с което ви оставят имот на Осма улица. Колкото до глупостите за вуду, това вече е пълна идиотия. И между другото, ние нямаме никакви шотландски предци. Всички са били французи. Чичо ми Жулиен просто е купил онзи шотландски замък. Така че забравете за тази работа, ако обичате. Но мога да ви кажа нещо друго! И точно в това е въпросът. Елате в осем часа, но в никакъв случай не идвайте първи. Сега трябва да затварям, не можете да си представите какъв ужас е тук. Да ви кажа честно, изобщо не съм искала да се раждам в такова откачено семейство! Наистина! Утре вечер са поканени триста души, а аз нямам нито един приятел на тоя свят. — И затворила слушалката.
Лангтри стенографирал целия разговор, веднага го преписал с индиго и изпратил копието в Лондон, като отишъл лично до пощата, защото не искал да се доверява на персонала в хотела.
След това наел фрак за партито на следващата вечер.
„Наистина съм объркан — написал той в писмото си. — Бях сигурен, че тя има нещо общо с изчезването на бедния Стюарт, но сега не зная какво да мисля. Не ме лъжеше, сигурен съм. Но защо е така изплашена? Разбира се, не мога да я преценя напълно, докато не я видя.“
По-късно същия следобед той се обадил на Ъруин Дандрич, шпионина във висшето общество, и го поканил на вечеря в модерен ресторант във Френския квартал, на няколко пресечки от хотела.
Въпреки че не знаел нищо за изчезването на Таунсенд, Дандрич се появил, за да хапне и да посплетничи за Стела. Хората казвали, че тя била вече съвсем изхабена.
— Не може да пиеш по квинта бренди всеки ден и да живееш вечно — казал Дандрич с изморен и саркастичен маниер, като че да покаже, че темата е вече скучна за него, когато всъщност много обичал да говори за това. — А и тази афера с Пиърс е безбожна. Момчето е едва на осемнайсет. Наистина е много глупаво от страна на Стела да върши подобно нещо. Все пак Кортланд винаги е бил главният й защитник пред Карлота, а сега тя прелъстява любимия му син! Не мисля, че Баркли и Гарланд одобряват тази ситуация. И само Бог знае как Лайънъл издържа всичко това. Той е мономаниак и неговата мания се нарича Стела.