Ще умреш, ако това не престане, Роуан. Ръката му докосна бузата й. Той целуна клепачите й. Обичам те…
Тя внезапно отвори очи. В първия миг не можа да види нищо. После различи кабината. Малката завеска беше дръпната и всичко наоколо изглеждаше сияйно сиво и потънало в шума на двигателите. Вълните още минаваха през нея. Тя се облегна в голямото меко самолетно кресло и им се отдаде. Бяха като красиво модулирани електрошокове, погледът й се зарея в тавана, докато се опитваше да задържи очите си отворени, да се събуди.
Господи, как ли изглеждаше след такава оргия? Лицето й сигурно беше зачервено.
Седна много бавно и прибра назад косата си. Опита се да извика отново съня, но не заради усещанията, а заради информация, опитваше се да стигне до ядрото му, да разбере с кого бе правила любов. Не беше Майкъл. Не. И точно това бе най-лошото.
„Господи, помисли си. Изневерих му, и то с никого. Колко странно.“ Притисна бузите си с ръце. Горяха. Все още усещаше прекрасните омаломощаващи тръпки.
— Кога ще пристигнем в Ню Орлиънс? — попита тя минаващата стюардеса.
— След трийсет минути. Закопчахте ли колана си?
Тя се облегна назад и закопча колана. После се отпусна, прекрасно изтръпнала. Но как бе възможно един сън да стори това? Как можеше един сън да стигне толкова далече?
Когато беше на тринайсет, често сънуваше такива неща, преди да разбере, че са нещо естествено. Но винаги се събуждаше преди края. Винаги. Този път сънят просто бе поел свой собствен курс. И странното бе, че тя се чувстваше така, сякаш любовникът от съня й я беше изнасилил. Това вече беше истински абсурд. Но чувството беше неприятно и много силно.
Насилена…
Сложи ръце върху гърдите си под одеялото, сякаш да ги защити. Но това беше нелепо. Нямаше никакво изнасилване.
— Искате ли питие, преди да кацнем?
— Не, само кафе — отвърна Роуан и затвори очи. Кой можеше да е този любовник от сънищата? Нямаше лице, нямаше име. Само усещането за някой по-деликатен от Майкъл, някой почти безплътен, или поне само тази дума й дойде наум. Мъжът й бе говорил, в това беше сигурна, само дето беше забравила всичко. Остана само споменът за усещането.
Щом седна напред да изпие кафето, осъзна, че леко я боли между краката. Вероятно беше последствие от мощните мускулни контракции. Слава богу, че нямаше никой наблизо, нито на мястото до нея, нито от другата страна на пътечката. Но тя не би позволила да се стигне толкова далече, ако не беше скрита под одеялото. Ако можеше да се накара да се събуди, де. Ако имаше някакъв избор.
Толкова й се спеше!
Отпи бавно от кафето и вдигна белия пластмасов сенник.
Под нея се разкри зелена мочурлива земя под ярко следобедно слънце. И една подобна на змия тъмнокафява река, която се извиваше около далечния град. Усети някакво замайване. Ревът на двигателите като че стана по-силен със снижаването на самолета.
Не искаше да мисли повече за съня. Наистина й се щеше да не се беше случвало. Всъщност изведнъж той й се стори ужасно отвратителен, чувстваше се някак омърсена, изморена и гневна. Дори погнусена. Искаше да мисли за майка си, за това как ще види Майкъл.
Беше се обадила на Джери Лониган от Далас. Ритуалната зала била отворена. Братовчедите вече пристигали. Обаждали се цяла сутрин. Службата била насрочена за три следобед, затова да не се притеснява. Можела да дойде направо от хотел „Пончартрейн“, когато пристигне.
— Къде си, Майкъл? — прошепна тя, отново се отпусна назад и затвори очи.
Част втора
Продължение
Двайсет и две
През октомври и ноември 1929 година стоковият пазар претърпява срив и светът навлиза в Голямата депресия. Безумието на двайсетте е към края си. Богаташите губят състоянията си. Мултимилионери скачат от прозорците. Идва време на ново и нежелано пуританство, като неизбежна културна реакция срещу разгула на двайсетте. Късите поли и вечно пияните богаташи, както и наситените със сексуалност картини и книги излизат от мода.
В къщата на семейство Мейфеър на Първа улица в Ню Орлиънс светлините отслабнали след смъртта на Стела и никога вече не изгрели отново. Свещи озарявали отворения й ковчег в двойния салон. Когато скоро след това бил погребан и Лайънъл, брат й, който я бил прострелял с два куршума пред множество свидетели, в къщата нямало никакво поклонение — ковчегът бил поставен в стерилната погребална зала на Мегазин стрийт, няколко пресечки по-надолу.