Въпреки това те се събрали пред портата на гробището откъм Притама стрийт и гледали отдалече как ковчегът на Лайънъл е положен до този на Стела.
Семейната легенда:
„Всичко беше свършило и всичко го знаеха. Горкият Пиърс все пак успя да преживее станалото. Учи малко в Колумбийския университет, а на следващата година влезе в Харвард, но чак до смъртта му никой не споменаваше Стела в негово присъствие. И как само мразеше Карлота. Единственият път, когато го чух да й проговаря, й каза, че тя е виновна. Трябвало да дръпне лично спусъка.“
Пиърс не само че се възстановил, но и станал много способен адвокат, като играл важна роля в управлението и увеличаването на богатството на Мейфеър в продължение на десетилетия. Той умрял през 1986 година. Синът му, Райън Мейфеър, роден през 1936 година, е гръбнакът на „Мейфеър и Мейфеър“ днес. Младият Пиърс, синът на Райън, в момента е най-обещаващият млад адвокат във фирмата.
Но братовчедите, които казали „Всичко свърши“, били прави.
Със смъртта на Стела силата на вещиците Мейфеър била напълно прекършена. Стела била първата от надарените наследници на Дебора, която умряла млада. Тя била и първата, която умряла от насилствена смърт. Никога вече след това вещица Мейфеър не управлявала в къщата на Първа улица, нито пък имала контрол върху управлението на завещанието. Всъщност сегашната наследница е просто безмълвен кататоник, а нейната дъщеря — Роуан Мейфеър — е млад неврохирург и живее на две хиляди мили от Първа улица. Освен това тя не знае нищо за майка си, за наследството си, за дарбите на предците си или за дома си.
Как се е стигнало дотук и кой може да бъде обвиняван? Това са въпроси, над които можем вечно да си блъскаме главите. Но преди да ги разгледаме по-подробно, нека се върнем малко назад и да видим каква позиция възприема Таламаска след смъртта на Артър Лангтри.
Статус на разследването през 1929 г.
На тялото на Артър Лангтри така и не била направена аутопсия. Останките му били погребани в Англия в гробището на Таламаска, както той отдавна бе пожелал. Няма никакво доказателство да е умрял от насилствена смърт; всъщност последното му писмо, което описва убийството на Стела, показвало, че той вече страда от проблеми със сърцето. Някой може да каже, че стресът, който Лангтри преживял в Ню Орлиънс, е бил капката, преляла чашата. Вероятно той е можел да живее още, ако не бил отишъл там. От друга страна, той не се бил оттеглил от активна служба и може би е щял да срещне смъртта си при някой друг случай.
Управляващият съвет на Таламаска обаче сметнал смъртта на Артър Лангтри за още един от нещастните случаи около вещиците Мейфеър. Свидетелството на Артър, че е видял призрака на Стюарт, било прието от опитните изследователи като доказателство, че Стюарт е умрял в къщата на Мейфеър.
Но Таламаска искала да разбере как точно е станало това. Дали Карлота го бе убила? И ако е било така, защо?
Само че имало доста основания срещу подозрението, че Карлота може да е убиецът. Вероятно вече е очевидно защо и ще става още по-очевидно в течение на нашия разказ. Карлота цял живот е била католичка, безрезервно честен адвокат, както и почтен гражданин. Тя усилено се противопоставяла на Стела, защото очевидно се опитвала да й наложи собствените си морални убеждения, или поне така смятали членовете на семейството, приятелите и дори странични наблюдатели.
От друга страна, поне десетина души твърдят, че Карлота е накарала Лайънъл да застреля Стела, като дори е сложила пистолета в ръката му.
Дори и тя да е дала пистолета на Лайънъл, подобен емоционален и публичен акт като убийството на Стела е нещо съвсем различно от тайно и хладнокръвно убийство на непознат.
Възможно ли е Лайънъл да е убиецът на Стюарт Таунсенд? Или пък самата Стела? И как бихме могли да управляваме Лашър? Ако това същество наистина има индивидуалност и история, същински профил, както казваме в съвременния свят, тогава убийството на Таунсенд не пасва ли повече на методите на призрака, отколкото на когото и да било друг от къщата?
За нещастие никоя от тези теории не може да бъде доказана и със сигурност на прислугата в къщата е било платено да твърди, че Стюарт Таунсенд никога не е бил там.