Братовчедите останали все така настойчиви, когато Анта била изписана от „Света Ана“ и се прибрала в къщата на Първа улица. Там заела старата спалня на Стела в северната част на къщата. За нея постоянно се грижели медицински сестри, които били съвсем лесен източник на информация за нашите детективи.
Мястото е описвано като „нетърпимо мрачно“, но Милата Мили и Бел се грижели прекрасно за Анта. Всъщност те дори не оставяли работа за сестрите. Милата Мили седяла през цялото време с Анта на малката веранда пред спалнята й. Бел пък плетяла красиви дрешки за бебето.
Кортланд се отбивал всяка вечер след работа. „Господарката на къщата не го искаше там — казва една от сестрите, — но той идваше всяка божа вечер. Идваше заедно с един млад джентълмен, мисля, че се казваше Шефилд. Сядаха при пациентката за малко и разговаряха с нея.“
Семейната мълва казва, че Шефилд прочел някои от творбите на Анта от дните в Ню Йорк и казал, че е много добра. Сестрите говорели за някакви кутии от Ню Йорк кашони с книги и вестници, които Анта все преглеждала, но била твърде слаба, за да ги разопакова напълно.
„Изобщо не ми се струваше луда — казва една от сестрите. — Лелята ни викаше долу в салона и ни задаваше много странни въпроси. Тя твърдеше, че момичето е наследствено лудо и може да нарани някого. Но лекарите не ни бяха казали нищо такова. Тя беше тихо, меланхолично момиче. Изглеждаше много по-млада, но изобщо не беше луда.“
Деидре Мейфеър се ражда на 4 октомври 1941 година в старата „Болница на милосърдието“ до реката, която по-късно е разрушена. Явно при раждането е имало някакви усложнения, защото Анта е била под пълна упойка, както често става в наши дни. Коридорите на болницата се изпълвали с роднини по време на часовете за свиждане през петте дни, в които Анта останала там. Стаята й била отрупана с цветя. Бебето било красиво здраво момиченце.
Но тогава потокът на информация, така драстично нараснал, благодарение на Аманда Грейди Мейфеър, като че секнал две седмици след като Анта се връща у дома. Братовчедите били отпращани от черната прислужница леля Естер или от Нанси, когато идвали на втора или трета визита. Всъщност Нанси дори напуснала работа като деловодителка, за да се грижи за бебето („Или да ни държи настрана!“ — казва Беатрис на Аманда) и била непреклонна, че майката и бебето не бива да бъдат безпокоени.
Когато Беатрис се обадила да попита за кръщенето, й казали, че бебето вече е кръстено в „Свети Алфонс“. Вбесена, тя се свързала с Аманда в Ню Йорк и един неделен следобед около двайсетина братовчеди „проникнали“ в къщата.
„Анта била много щастлива да ги види! — казва Аманда на Алън Карвър. — Била много развълнувана. Нямала никаква представа, че са се обаждали и са се опитвали да я посетят. Никой не й бил казал. Тя не знаела, че хората правят празненства при кръщенета. Карлота била уредила всичко. Много се натъжила, когато разбрала какво всъщност се е случило, и всички веднага сменили темата. Беатрис беше бясна на Нанси. Но Нанси просто прави това, което Карлота й нареди.“
На 30 октомври същата година Анта била обявена официално за пълноправен наследник на наследството на Мейфеър. Тя определила Кортланд и Шефилд Мейфеър за свои законни представители по всички финансови въпроси и поискала те незабавно да учредят голям фонд за „реставрацията“ на къщата на Първа улица. Била много обезпокоена от състоянието на целия имот.
Юридическите слухове казват, че Анта била изумена, когато разбрала, че всъщност тя притежава къщата. Нямала и най-малка представа за това. Искала да я пребоядиса, да реставрира всичко, да я премебелира.
Карлота не била на срещата й с чичовците, обаче настояла, от името на Анта, юридическата кантора „Мейфеър и Мейфеър“ да представи пълен одит за всичките си начинания от смъртта на Стела насам, като обявила настоящите отчети за неадекватни и отказала да участва в какъвто и да било разговор, докато не получи този одит „за преглед“.
По-късно Шефилд казал на майка си Аманда, че Анта съзнателно била заблуждавана по отношение на завещанието. Тя изглеждала наранена и дори шокирана, когато й обяснили всичко. И точно Карлота я наранила. Обаче тя казала само, че вероятно Карлота е сторила това с добри намерения.
Тримата отишли на късен обяд в „Галатоар“, за да празнуват. Анта била нервна, че оставя бебето, но като че си прекарала добре. Когато си тръгвали, Шефилд я чул да пита баща му:
— Значи искате да кажете, че тя не може да ме изхвърли от къщата? Не може да ме изкара на улицата?