— Тази къща е твоя, ма шери — отвърнал Кортланд. — Тя има разрешение да живее там, но това е въпрос единствено на твоята добра воля.
Анта изглеждала тъжна.
— Тя често ме заплашва — казала тихо. — Често казва, че ще ме изхвърли на улицата, ако не правя, каквото ми нареди.
Тогава Кортланд я отвел настрани от останалите и я откарал сама вкъщи.
След няколко дни Анта и бебето отишли на обяд с Беатрис Мейфеър в друг моден ресторант във Френския квартал. С тях имало и една сестра, която да разхожда бебето в красивата му бяла ракитена количка, докато двете дами се наслаждават на виното и рибните блюда. Когато по-късно описвала този обяд на Аманда, Беатрис казала, че Анта била станала истинска млада жена. Отново започнала да пише.
Сега работела върху роман и била решена да ремонтира напълно къщата на Първа улица.
Искала да поправи и плувния басейн. Споменала и майка си, колко много обичала тя празненствата. Въобще Анта изглеждала пълна с живот.
Всъщност наистина били наети неколцина майстори, които да направят пълна оценка на „цялостната реставрация, включително боядисване, дърводелски ремонти и зидарска работа“. Съседите били доволни, когато разбрали за това от слугите. Дандрич пише, че били направени консултации с видна архитектурна фирма за възстановяване на старата сграда за каретите.
В средата на ноември Анта написала кратко писмо на Аманда Грейди Мейфеър, с което й благодарила за помощта в Ню Йорк. Благодарила й и че препраща пощата й от Гринич Вилидж. Споменала и че пише кратки разкази и отново работи по романа си.
Когато мистър Бордрьо, пощальонът, извършвал обичайната си обиколка в девет сутринта на десети декември, Анта го чакала пред портата. Тя му дала няколко големи кафяви плика за Ню Йорк. Можела ли да плати пощенските разходи на него? Претеглили на око пликовете, защото тя не можела да остави бебето, за да иде до пощата — и той взел писмата. Анта му дала и цяла пачка по-малки пликове до много адреси в Ню Йорк.
„Беше много развълнувана — казва той. — Искаше да стане писателка. Такова сладко момиче. Никога няма да я забравя. Споменах нещо за бомбардирането на Пърл Харбър, че моят син се е записал предния ден в армията и че най-накрая влизаме във войната. И знаете ли какво? Тя не беше чула нищо за това. Не знаеше за никакви бомбардировки и за никаква война. Сякаш живееше в сън.“
„Сладкото момиче“ умряло същия следобед. Когато пощальонът минал със следобедната поща в три часа, над тази част на Гардън Дистрикт се били струпали буреносни облаци. Валяло като из ведро. И все пак в градината на Мейфеър се била събрала цяла тълпа, а по средата на улицата се виждала колата на погребалния агент. Вятърът виел яростно. Господин Бордрьо също се застоял там въпреки лошото време.
„Госпожица Бел ридаеше на верандата. А госпожица Мили се опитваше да ми обясни какво се е случило, но не можеше да изрече и дума. После госпожица Нанси дойде до края на верандата и ми изкрещя: «Вървете си, господин Бордрьо. Имаме смъртен случай. Вървете си, че много вали».“
Тогава той прекосил улицата и се подслонил на верандата на съседа, който му казал през мрежестата врата, че Анта Мейфеър е починала. Явно била паднала от прозореца на третия етаж.
Бурята била ужасна, истински ураган. И все пак пощальонът останал да види как погребалният агент Ред Лониган прибира тялото в товарната си кола. Помагал му синът му, Лирой Лониган. След това потеглили. Накрая господин Бордрьо тръгнал да разнесе пощата и много скоро, едва бил стигнал до Притания стрийт, времето се оправило. Когато на следващия ден минал покрай къщата, тротоарът бил покрит с листа.
През годините Таламаска е събрала множество истории за смъртта на Анта, но може би никога няма да узнаем какво наистина се е случило през следобеда на десети декември 1941 година. Господин Бордрьо е последният „външен човек“, който е виждал Анта и е разговарял с нея. Бавачката на бебето, една стара жена на име Алис Фланиган, се обадила, че е болна този ден.
От полицейските рапорти и от предпазливите коментари на семейство Лониган и свещеника на енорията разбрахме, че Анта скочила или е паднала от прозореца в стаята на Жулиен върху покрива на верандата на втория етаж някъде около три следобед.
Историята на Карлота, получена от същите източници, е следната:
Тя се скарала с момичето заради бебето, защото Анта вече била толкова зле, че дори не хранела детето.