„Тя изобщо не беше готова да стане майка — казала госпожица Карлота на полицая. — Анта прекарвала часове в писане на писма, разкази и поезия, а Нанси и останалите трябвало да чукат по вратата на стаята й, за да я подсетят, че Деидре плаче в кошарката си и трябва да бъде накърмена или нахранена с биберон.“
По време на тази последна кавга Анта получила „истерична“ криза и хукнала по стълбата към таванския етаж. Крещяла, че иска да я оставят на мира. Карлота се уплашила, че Анта ще се нарани, което според нея често се случвало. Последвала я до старата стая на Жулиен и там видяла, че тя се опитва да си извади очите и вече ги била разкървавила ужасно.
Карлота се опитала да я обуздае, но Анта се откопчила от нея и паднала назад през прозореца, а оттам на покрива на верандата от ковано желязо. Като че залазила към ръба й, но после загубила равновесие или нарочно скочила. Умряла на мига, защото главата й се ударила силно в плочите три етажа по-долу.
Кортланд бил извън себе си, когато научил за смъртта на племенницата си и веднага отишъл на Първа улица. По-късно казал на жена си в Ню Йорк, че Карлота била напълно обезумяла. С нея бил свещеникът, отец Кевин от Църквата на изкуплението. Тя постоянно повтаряла, че никой не разбирал колко крехка е Анта. „Опитах се да я спра! — казвала тя. — Какво повече можех да направя, за бога!“ Милата Мили и Бел били твърде разстроени, за да говорят за случилото се. Бел като че бъркала смъртта на Анта със смъртта на Стела. Само Нанси имала да каже някои доста неприятни неща — оплакала се, че Анта разрушила целия си живот и че главата й била пълна с глупави мечти.
Когато Кортланд се обадил на бавачката Алис Фланиган, тя изглеждала изплашена. Била възрастна и почти сляпа. Казала, че не знае Анта някога да е изпадала в истерия, да се е наранявала или нещо от този род. Тя самата получавала нареждания от госпожица Карлота, която била много добра към семейството си. Госпожица Фланиган не искала да изгуби работата си. „Искам само да се грижа за онова сладко бебе — казала тя на полицията. — То има нужда от мен сега.“
И тя наистина се грижила за Деидре Мейфеър, докато детето не навършило пет години.
Накрая Кортланд казал на Беатрис и Аманда да оставят Карлота на мира. Тя била единственият свидетел на случилото се онзи следобед и смъртта на Анта без съмнение била просто ужасен инцидент. Как би могло да бъде иначе?
Не било проведено никакво разследване. Нямало и аутопсия. Все пак у погребалния агент се породили някои съмнения, след като прегледал трупа. Той заключил, че раните по лицето на Анта не биха могли да бъдат причинени от самонараняване, затова се свързал със семейния лекар, който обаче го посъветвал да забрави за случая. Анта била луда и това било неофициалното заключение. Била нестабилна през целия си живот. Била лекувана в „Белвю“ и в лудницата „Света Ана“ и не можела да се грижи нито за себе си, нито за детето си.
След смъртта на Стела смарагдът на Мейфеър не е споменаван във връзка с Анта. Нито един роднина или приятел не го е виждал на нея. Шон Лейси никога не е рисувал Анта с огърлицата и никой в Ню Йорк не е знаел за нея. Но смарагдът бил на шията й, когато умряла. Въпросът се налага от само себе си. Защо Анта е носила смарагда точно в този ден? Дали това не е станало повод за фаталната кавга? Възможно ли е не Анта да е издрала очите си, а Карлота, и ако е така, защо?
Така или иначе, къщата на Първа улица била отново обгърната от тайнственост. Плановете на Анта за реставрация никога не били изпълнени. След няколко скандала в кантората на „Мейфеър и Мейфеър“ — Карлота се развикала и дори разбила стъклото на вратата — Кортланд стигнал дотам, че подал иск за попечителство над Деидре. Внукът на Клей Мейфеър, Александър, също се включил. Двамата със съпругата му Ейлин имали хубаво имение в Метаир.
Можели да осиновят детето или поне да го вземат неформално.
Аманда Грейди Мейфеър казала на нашия човек под прикритие във висшето общество Алън Карвър, че „Кортланд иска да се прибера, за да се грижа за бебето. Наистина ми е много жал за детето, но не мога да се върна в Ню Орлиънс след всичките тези години“.
Карлота само се изсмяла на всички „доброжелатели“, както ги наричала. Казала на съдията и на всеки, който я опитал, че Анта била много болна. Имала наследствено психическо заболяване, което можело да се прояви и при Деидре. Тя нямала никакво намерение да позволява на когото и да било да отведе Деидре от майчината й къща, от милата госпожица Фланиган, от сладката Бел и прекрасната Мили, които просто обожавали детето и имали достатъчно време да се грижат за нея.