Кортланд не пожелал да се откаже и Карлота го заплашила направо. Жена му го била напуснала, нали така? Дали семейството ще иска да научи след всичките тези години що за човек е той? Братовчедите обмисляли тези намеци. Съдията по случая започнал да става „нетърпелив“. За него Карлота Мейфеър била безукорна и целомъдрена жена с отлична преценка. Защо семейството не можело да приеме тази ситуация? Господи боже, ако всяко осиротяло бебе имало такива прекрасни лели като Мили, Бел и Карлота, светът щял да е много по-добър.
Завещанието било оставено в ръцете на „Мейфеър и Мейфеър“, а детето останало в ръцете на Карлота. Въпросът бил приключен.
По-късно е предприета само още една атака срещу властта на Карлота. През 1945 година.
Корнел Мейфеър, един от нюйоркските братовчеди и наследник на Лестан, току-що бил приключил специализацията си в Главната болница на Масачузетс. Специализирал психиатрия. Бил чувал „невероятни истории“ за къщата на Първа улица от своята братовчедка Аманда Грейди Мейфеър, а също и от Луиза Ан Мейфеър. Луиза Ан, най-голямата от внучките на Гарланд, прекарала известно време в Ридклийф и имала връзка с Корнел. Какви били всички тези приказки за наследствена лудост? Корнел бил много заинтригуван, а и бил влюбен в Луиза Ан, която се върнала в Ню Орлиънс, вместо да се омъжи за него и да заживее в Масачузетс. Той не можел да разбере защо е толкова привързана към дома, искал да посети Ню Орлиънс и семейството на Първа улица, а нюйоркските братовчеди сметнали това за добра идея.
„Кой знае? — казал той на Аманда по време на един обяд в «Уолдорф». — Може би ще харесам града и с Луиза Ан ще измислим нещо.“
Корнел пристигнал в Ню Орлиънс през февруари и се регистрирал в един хотел в центъра. Помолил Карлота за разговор и тя се съгласила да го приеме в къщата.
Както казал по-късно на Аманда по телефона, той останал в къщата към два часа, като част от времето бил насаме с петгодишната Деидре. „Не мога да ти кажа какво открих — казал той, — но това дете трябва да се махне от тази среда. Честно да ти кажа, не искам да замесвам Луиза Ан. Ще ти разкажа всичко, когато се върна в Ню Йорк.“
Аманда настояла той да се обади на Кортланд и да му сподели притесненията си. Корнел признал, че Луиза Ан предложила същото.
„Но не искам да го правя сега — казал той. — Карлота ми дойде в повече, не искам да се виждам с друг Мейфеър този следобед.“
Аманда била уверена, че Кортланд ще му помогне, затова му се обадила и му казала какво става. Кортланд се зарадвал на интереса на младия си роднина и по-късно същия следобед се обадил на Аманда, за да й каже, че го е поканил на вечеря в „Колбс“ в центъра. Щял да й се обади и след срещата, но чувствал, че ще хареса младия лекар. Нямал търпение да чуе мнението му.
Корнел така и не дошъл на вечерята. Кортланд го чакал цял час в „Колбс“. Обадил се в стаята му, но никой не отговорил. На сутринта камериерката открила тялото на младия лекар. Лежал напълно облечен на разбърканото легло, очите му били полуотворени, а на масичката до него имало полупразна чаша с бърбън. Не била установена непосредствената причина за смъртта.
По искане на майката на Корнел, както и на следователя в Ню Орлиънс, била извършена аутопсия, която разкрила, че в кръвта му има малко количество силен наркотик, смесен с алкохол. Случаят бил обявен за смърт от свръхдоза и така и не бил разследван повече. Аманда Грейди Мейфеър никога не могла да си прости, че е изпратила доктор Корнел Мейфеър в Ню Орлиънс. Луиза Ан не се възстановила от загубата и до ден-днешен е неомъжена. Съсипаният Кортланд придружил ковчега до Ню Йорк.
Дали Корнел е също жертва на вещиците Мейфеър? Още веднъж сме принудени да кажем, че не знаем. Една подробност обаче ни дава известна индикация, че Корнел не е умрял от наркотика и алкохола, открити в кръвта му. Следователят, който прегледал тялото, преди то да бъде изнесено от хотелската стая, отбелязва, че в очите на Кортланд имало много спукани кръвоносни съдове. А ние знаем, че това е симптом на задушаване. Възможно е някой просто да е упоил Корнел, като е сипал наркотик в питието му (на масичката била оставена чаша с бърбън), и когато той е заспал, го е задушил с възглавница.
Когато Таламаска решила да разследва случая (чрез един виден частен детектив), следата вече била студена. Никой в хотела не помнел дали Корнел Мейфеър е получил някакви обаждания този следобед. Дали е поръчал бърбън по румсървиса? Никой не задал този въпрос. Отпечатъци? Не били свалени. Все пак това не било убийство.