Но сега е време да се обърнем към Деидре Мейфеър, настоящата наследница на завещанието на Мейфеър, осиротяла още като двумесечно бебе и оставена на грижите на старите си лели.
Деидре Мейфеър
Къщата на Първа улица продължила да запада след смъртта на Анта. Плувният басейн по това време вече се бил превърнал в истинско тресавище, обрасло с плевели и диви ириси, ръждясалият му фонтан изхвърлял струи зеленикава вода в тинята. Капаците на прозорците в северната спалня отново били залостени. Боята по виолетово-сивите стени продължавала да се лющи.
С годините старата госпожица Фланиган ослепяла почти напълно, но се грижила за малката Деидре до петия й рожден ден. От време на време тя извеждала детето на разходка с плетената от ракита количка, но никога не пресичала улицата.
Кортланд идвал на Коледа и пиел чаша шери на дългата предна веранда с Милата Мили, Бел и Нанси.
„Казах им, че този път няма да позволя да ме отпратят — обяснява той на сина си Пиърс, който по-късно го разказва на майка си. — Не, този път ще виждам детето със собствените си очи на рождения му ден и на Коледа.“ Той правел подобни изявления и пред секретарите си в „Мейфеър и Мейфеър“. Те често купували подаръци, които Кортланд носел в къщата.
След години внукът на Кортланд, Райън Мейфеър, говорел със съчувствие за това на една сватбена церемония.
„Моят дядо мразеше да ходи там. В нашата къща в Метаир винаги цареше радост. Баща ми казваше, че дядо все си идвал у дома разплакан. Когато Деидре станала на три години, той й направил първото коледно дърво. Занесъл й пакет с коледна украса, купил й лампички от «Катц и Бестоф» и сам ги сложил на дървото. Не е за вярване, че е възможно хора да живеят в подобен мрак. Ще ми се наистина да съм познавал по-добре дядо си. Той е роден в онази къща. Представете си само. А неговият баща, Жулиен, е роден още преди Гражданската война.“
По това време Кортланд станал същинско копие на баща си Жулиен. Негови снимки от средата на петдесетте го показват като слаб, строен мъж с черна коса, посивяла единствено по слепоочията. Прорязаното от бръчки лице много напомняло това на баща му, само дето очите му били по-големи и приличали на тези на Стела. И все пак имал добросърдечното изражение на Жулиен и неговата очарователна усмивка.
От всички сведения заключаваме, че семейството на Кортланд го е обичало много, а служителите му направо го боготворели. Дори Аманда Грейди Мейфеър винаги го е обичала, въпреки че го напуснала преди години, или поне така твърди Алън Карвър в Ню Йорк. В годината преди смъртта си Аманда плакала на рамото му, задето синовете й така и не разбрали защо напуснала баща им, а тя нямала никакво намерение да им казва.
Райън Мейфеър много обичал дядо си, въпреки че не го познавал много добре. За него и за баща му Кортланд бил герой. Той така и не разбрал защо, за бога, баба му е избягала в Ню Йорк.
А каква е била Деидре през този ранен период? Не успяхме да отрием никакво нейно описание през първите й пет години, освен мълвата сред семейството на Кортланд, че тя е много красиво малко момиченце.
Черната й коса била мека и вълниста, също като на Стела. Сините й очи били огромни и мрачни.
Но къщата на Първа улица отново била затворена за външния свят. Минувачите вече били свикнали с нейната безнадеждно западнала и страховита фасада. Работниците отново не успявали да поправят нищо. Един от тях, който работел на покрива, паднал два пъти от стълбата си и отказал да стъпи вече там. Само старият градинар и синът му идвали с охота от време на време да косят буренясалата трева.
Някои от легендите за Мейфеър умрели заедно с онези, които ги разказвали. Други истории пък били трансформирани до неузнаваемост. Новите детективи заменили старите. Скоро вече никой разпитван за Мейфеър не споменавал имената на Жулиен, Катерин, Реми или Сузет.
Синът на Жулиен, Баркли, умрял през 1949 година, а брат му Гарланд — през 1951 година. Синът на Кортланд, Грейди, умрял същата година, след като паднал от коня си в парка Одюбон. Майка му Аманда Грейди Мейфеър умряла скоро след това, сломена от смъртта на любимия си син. От двамата сина на Пиърс само Райън Мейфеър „познава семейната история“ и разказвал странни истории на по-младите си братовчеди, повечето от които не знаели нищо за рода.