С тези жени прекарвала дните си малката Деидре, когато не се мъчела да внимава в претъпканата класна стая, което, разбира се, довело до упадък и нещастие.
Слуховете в енорията постоянно я сравнявали с майка й. Братовчедите твърдели, че вероятно става дума за „наследствена лудост“, въпреки че никой не знаел със сигурност. Но тези, които можели да наблюдават семейството отблизо — дори и да били отдалечени на мили от тях — скоро разбрали, че между майката и дъщерята има доста разлики.
Докато Анта била крехка и стеснителна по природа, в Деидре имало нещо бунтарско и определено чувствено още от самото начало. Съседите често я виждали да тича като момче из градината. Едва петгодишна, тя се катерела чак до върха на стария дъб. Понякога дори се криела в храстите покрай оградата, за да стряска минувачите.
Когато станала на девет, Деидре избягала за първи път от къщи. Карлота се обадила на Кортланд паникьосана; после звъннала и в полицията. Накрая намерили измръзналата и трепереща Деидре на прага на сиропиталището „Света Елизабет“ на Наполеон авеню. Тя казала на сестрите, че е „прокълната“, „обладана от дявола“ и че трябвало да извикат свещеник. Кортланд и Карлота дошли и я отвели у дома.
„Твърде активно въображение“ — казала Карлота. Това се превърнало в редовна реплика.
Година по-късно полицията открила Деидре да се скита в дъжда по един ръкав на реката. Тя треперела, плачела и повтаряла, че се страхува да се върне у дома. За два часа успяла да наговори куп лъжи за името си и миналото си. Била циганка, дошла в града с някакъв цирк. Майка й била убита от дресьор на животни. Тя се опитала да „се самоубие с рядка отрова“, но я завели в болница в Европа, където източили цялата кръв от вените й.
„Имаше нещо много тъжно в това дете, нещо много откачено — казва след това един полицай на наш детектив. — Тя беше абсолютно сериозна и сините й очи гледаха диво. Дори не вдигна поглед, когато чичо й и леля й дойдоха да я вземат. Преструваше се, че не ги познава. После каза, че я държат окована в една стая на горния етаж.“
Когато става на десет, Деидре е изпратена в Ирландия, в пансион, препоръчан от един свещеник с ирландско потекло от катедралата „Свети Патрик“ — отец Джейсън Пауър. Семейната мълва говори, че това всъщност е идея на Кортланд.
„Дядо искал да я махне оттам“ — казва по-късно Райън Мейфеър.
Но след месец сестрите в „Каунти Корк“ изпращат Деидре у дома.
Следващите две години Деидре е обучавана от гувернантка, госпожица Ламптън, стара приятелка на Карлота от „Светото сърце“. Госпожица Ламптън казва на Беатрис Мейфеър (от Еспланада авеню), че Деидре е очарователно и много умно дете. „Просто има изключително богато въображение и прекарва твърде много време сама.“ Но по-късно госпожица Ламптън заминава на север, за да се омъжи за един вдовец, когото среща по време на лятната му почивка, и Деидре плаче с дни за нея.
Но и през тези години в къщата на Първа улица има скандали. Хората често чували крясъци. Деидре изтичвала плачеща от къщата и често се качвала на дъба, за да не могат Ирен или госпожица Ламптън да я стигнат. Понякога оставала там до мръкване.
След пубертета обаче у нея настъпила промяна. Тя станала затворена, потайна и вече не била толкова палава. На тринайсет била по-чувствена жена, отколкото Анта някога е била като голяма. Носела черната си вълниста коса разпусната, разделена на път и прихваната от бледолилава панделка. Големите й сини очи гледали някак недоверчиво и като че с мъка. Всъщност детето изглеждало наранено, твърдят хората, които я виждали на неделната служба.
„Тя вече се е превърнала в красива жена — казва една от матроните, които посещавали редовно параклиса. — А онези старици не го разбират. Обличат я все едно е още дете.“
Юридическите слухове разкриват и други проблеми. Един следобед Деидре връхлетяла в офиса на Кортланд.
„Беше в истерия — казва секретарят му по-късно. — Почти цял час крещя и плака пред чичо си. Но ще ви кажа и нещо друго, нещо, което не бях забелязал, докато тя не си тръгна. Обувките й бяха различни. Едната беше кафява мокасина, а другата черна, с ниска подметка. Не мисля обаче, че тя забелязваше. Кортланд я заведе у дома. Не зная дали и той забеляза. Повече не я видях.“
Лятото преди четиринайсетия си рожден ден Деидре е приета по спешност в новата „Болница на милосърдието“. Опитала да пререже вените си. Беатрис отива да я посети.