— Сигурен ли сте, че е била госпожица Карл? — попитах аз полицая.
— О, да, всички я познават. Боже, никога няма да я забравя. На следващия ден се обади на капитана и поиска двамата със Си Джей да бъдем уволнени.
Друга патрулна кола отговаря на обаждане на съседите следващата седмица. За този случай знаем само, че Деидре се е опитвала да си тръгне от къщата, когато е дошла полицията; те я убедили да седне на предните стъпала и да чака, докато дойде чичо й Кортланд.
На следващия ден Деидре избягала. Юридическите слухове твърдят, че били проведени много телефонни разговори и Кортланд хукнал към Първа улица. От „Мейфеър и Мейфеър“ се обадили на нюйоркските роднини да търсят Деидре, както навремето са търсили Анта.
Аманда Грейди Мейфеър вече била мъртва. Майката на доктор Корнел Мейфеър, Розалинд Мейфеър, не искала да има нищо общо с „онези от Първа улица“, но все пак се свързала с останалите братовчеди в Ню Йорк. След това обаче полицията се обадила на Кортланд в Ню Орлиънс, че Деидре е открита да броди боса и неадекватна из Гринич Вилидж. Имало съмнения, че е била изнасилена. Същата нощ Кортланд хванал самолета за Ню Йорк и на сутринта довел Деидре в Ню Орлиънс.
Историята се повтаря напълно, защото затворили за втори път Деидре в „Света Ана“. Седмица по-късно я изписали и тя отишла да живее с Кортланд в старата му фамилна къща в Метаир.
Семейната мълва говори, че Карлота била напълно победена и обезкуражена. Тя казала на съдия Бърнис и на съпругата му, че се е провалила със своята племенница. Страхувала се, че момичето вече „никога няма да бъде нормално“.
Една събота Беатрис Мейфеър се отбила при Карлота и я видяла да седи сама в големия салон, на дръпнати завеси. Не продумвала.
„По-късно осъзнах, че тя се взираше в мястото, където навремето поставяха ковчезите, когато още бденията се извършваха у дома. Когато я питах нещо, отвръщаше само с «не» или изсумтяваше. Накрая дойде онази ужасна Нанси и предложи чай с лед. Явно се намуси, когато приех. Казах й, че ще си го донеса сама, а тя отвърна: «О, не, леля Карл не би позволила».“
Когато се наситила на толкова тъга и грубост, Беатрис си тръгнала.
Отишла в Метаир, в къщата на Кортланд на Кънтри Клъб Лейн, за да види Деидре.
Тази къща е построена от Кортланд, когато бил млад. Представлява голямо тухлено имение с бели колони и френски прозорци, а вътре е обзаведена с „всички модерни удобства“. По-късно тя става собственост на Райън Мейфеър, син на Пиърс, който и до днес живее в нея. В Метаир заедно с Кортланд дълго време живели и Шефилд и Южени Мейфеър. Там е родено и единственото им дете, Ели Мейфеър — жената, която впоследствие осиновява Роуан, дъщерята на Деидре.
По онова време Шефилд Мейфеър е вече покойник — умира от сърдечен удар. Южени също си била отишла преди години. Ели живеела в Калифорния, където наскоро се била омъжила за адвокат на име Греъм Франклин. Така че Кортланд живеел съвсем сам в имението.
По всички сведения къщата била изключително приветлива, боядисана в светли цветове, с пъстри тапети, традиционни мебели и много книги. Множеството френски прозорци гледали към градината, басейна и предната морава.
Явно целият род бил на мнение, че това е най-доброто място за Деидре Мейфеър, далече от мрака на Гардън Дистрикт. Кортланд уверил Беатрис, че Деидре си почива, че проблемите й са плод на потайност и неразбиране от страна на Карлота.
„Но той всъщност не ми каза какво се е случило — оплаква се Беатрис на Жулиет. — Какво, за бога, имаше предвид с тази «потайност»?“
Беатрис често разпитвала слугинята по телефона. Деидре била много добре, отвръщала тя. Тенът й се подобрил. Дори имала гост — много хубав млад мъж. Слугинята го видяла само за секунда-две — двамата с Деидре били в градината — но веднага разбрала, че е хубав млад джентълмен.
„Е, кой може да е този мъж? — казала Беатрис на Жулиет Милтън на един обяд. — Да не би да е същият негодник, който се е промъквал в градината на монахините, за да я притеснява в «Света Роза»!“
Жулиет писала на нашия агент в Лондон:
„Струва ми се, че това семейство не осъзнава, че момичето си има любовник. Имам предвид един любовник — един много забележителен и лесно разпознаваем любовник, който постоянно е виждан в нейната компания. Всичките описания на въпросния млад мъж са все едни и същи!“
Забележителното в тази история е, че до Жулиет Милтън никога не стигат слухове за духове, вещици, проклятие и прочие неща, свързани със семейство Мейфеър. Двете с Беатрис наистина смятат, че мистериозният непознат е човешко същество.