Накрая през април Деидре започва да повръща всяка сутрин. Момичетата по целия коридор я чували как се напъва в общата тоалетна. Накрая се обърнали към възпитателката.
— Не искаме да доносничим, но просто сме притеснени. Ами ако опитва да се нарани?
Когато възпитателката предположила, че може да е бременна, Деидре се разплакала неудържимо и я откарали в болницата. На първи май Кортланд дошъл и я отвел.
И до днес не е ясно какво се е случило после. От регистрите на новата „Болница на милосърдието“ в Ню Орлиънс можем да предположим, че Деидре вероятно е заведена там веднага след завръщането си от Тексас и е била настанена в индивидуална стая. Мълвата сред старите монахини, много от които са пенсионирани учителки от училището към „Свети Алфонс“ и помнят Деидре, бързо потвърждава, че личният лекар на Карлота, доктор Галахър, я посетил и установил, че тя наистина чака дете.
„Това момиче ще се омъжи — казал той на сестрите. — И не искам никакви клюки. Бащата е преподавател от Дентън, Тексас, и в момента е на път за Ню Орлиънс.“
За онези, които от много поколения се интересували от семейството, това било същински скандал. Старите дами клюкарствали за Деидре на стълбите на църквата. Деидре Мейфеър и женен мъж! Хората поглеждали крадешком госпожица Мили и госпожица Бел, когато те минавали наблизо. Някои казвали, че Карлота няма да си мръдне пръста за това. Но после госпожица Бел и госпожица Мили завели Деидре в „Гюс Майер“ и й купили красива синя рокля, сини сатенени обувки, бяла чантичка и бяла шапка.
„Тя беше така упоена, че май не разбираше къде се намира — казва една от продавачките. — Госпожица Мили избра всичко сама. Деидре само седна, бяла като платно, и все повтаряше завалено: «Да, лельо Мили».“
Жулиет Милтън не устоя и отново ни писа. Получихме дълго писмо от нея с подробности как Беатрис Мейфеър е посетила къщата на Първа улица, за да види Деидре и й занесла огромна чанта с подаръци. „Защо изобщо се е прибрала в тази къща, вместо да иде при Кортланд!“ — завършваше тя.
Има обаче някои доказателства, че Деидре не е имала особен избор. Медицината през тези дни смяташе, че плацентата на бебето го предпазва от лекарствата, инжектирани на майката. Сестрите казваха, че Деидре била толкова упоена, когато напускала болницата, че дори не осъзнавала какво се случва с нея. Карлота дошла в ранния следобед и издействала изписването й.
„Кортланд Мейфеър идваше да я види всяка вечер — каза ми сестра Бриджит Мари в един по-късен поверителен разговор. — И направо побесня, когато разбра, че са отвели детето!“
Юридическите слухове задълбочават мистерията. Кортланд и Карлота имали яростен спор по телефона зад вратите на кабинетите си. Вбесен, Кортланд казал на секретарката си, че ако Карлота си мисли, че може да го прогони от къщата, в която е роден, явно не е с всичкия си!
Години по-късно Райън Мейфеър говори за това:
„Казват, че дядо ми просто не бил допускан вътре. Отивал на Първа улица, а Карлота излизала на вратата и го заплашвала: «Ако влезеш вътре, ще извикам полиция».“
На първи юли още един залп от клюки залива енорията. Бъдещият съпруг на Деидре, „преподавателят от колежа“, който напуснал жена си, за да се ожени за нея, катастрофирал по пътя за Ню Орлиънс на шосето до реката. Кормилният вал се счупил и когато завил надясно с висока скорост, се ударил в един дъб и колата избухнала в пламъци. Деидре Мейфеър, неомъжена и едва на осемнайсет, щяла да роди бебето си. То щяло да бъде осиновено от роднини, госпожица Карлота уреждала всичко.
„Дядо ми беше бесен, когато разбра за осиновяването — казва Райън Мейфеър много години по-късно. — Искаше да говори с Деидре, да чуе от собствената й уста, че тя иска да остави детето, но просто не можеше да влезе в онази къща. Накрая отиде при отец Лафърти, енорийския свещеник, но Карлота явно държеше и него. Свещеникът беше твърдо на нейна страна.“
Всичко това звучи крайно трагично. Сякаш Деидре почти е щяла да се отърве от проклятието на Първа улица, ако бащата на детето й не бил умрял. С годините тази тъжна скандална история е повтаряна безброй пъти из цялата енория. През 1988 година Рита Мей Лониган я разказа и на мен. По всичко личи, че отец Лафърти е повярвал на историята за тексаския баща на бебето. Безброй свидетелства сочат, че и братовчедите Мейфеър са вярвали в нея. Беатрис Мейфеър и Пиърс Мейфеър — също. Дори Ронда Мейфеър и съпругът й Елис Клемент в Дентън като че са я приемали за истина, или поне неясната версия, която им е била разказана накрая.