Но тази история не е вярна.
Почти от самото начало нашите детективи си блъскат главата над тази загадка. Колежански преподавател и Деидре Мейфеър? Кой е той? Постоянното наблюдение изключва възможността да е съпругът на Ронда Мейфеър — Елис Клемент. Той едва е познавал Деидре.
Всъщност в Дентън, Тексас, няма мъж, който да се е срещал с Деидре Мейфеър, нито пък да е забелязван в нейната компания. В този университет или което и да било друго училище в района няма преподавател, загинал при автомобилна катастрофа в Луизиана. Всъщност, доколкото знаем, през 1959 година на шосето над реката не е имало подобна автомобилна катастрофа със смъртен случай.
Дали зад тази измислица не лежи доста по-скандална и трагична история? Ние не бързахме със сглобяването на пъзела. Всъщност по времето, когато разбрахме за инцидента на шосето над реката, осиновяването на детето на Деидре вече беше уредено юридически. А когато научихме, че такъв инцидент изобщо не се е състоял, то вече беше приключило.
По-късните съдебни протоколи показват, че някъде през август Ели Мейфеър отива в Ню Орлиънс, за да подпише документите за осиновяване в кантората на Карлота Мейфеър. Явно никой друг от семейството не знае за пристигането й.
Греъм Франклин, съпругът на Ели, казва след години на един от бизнес съдружниците си, че това осиновяване било голяма бъркотия.
„Жена ми спря да говори изобщо с дядо си. Той не искаше да осиновяваме Роуан. За щастие старото копеле умря, още преди детето да се роди.“
Отец Лафърти казва на своята възрастна сестра в Айриш Ченъл, че цялата история била някакъв кошмар, но Ели Мейфеър била добра жена и щяла да отведе детето в Калифорния, където то имало шанс за добър живот. Всички внуци на Кортланд одобрявали това решение. Единствено той самият не можел да го понесе. „Това момиче не може да се грижи за бебе. Та тя е луда“ — казал старият свещеник. Седял със сестра си на кухненската маса, ядял червен боб и ориз и пиел своята малка чашка бира. „Искам да кажа, че наистина е луда. Това просто трябваше да се направи.“
„Но няма да стане — казва по-късно старата жена на един от нашите представители. — Не можеш да избягаш от семейно проклятие, като заминеш надалече.“
Госпожица Мили и госпожица Бел купили красиви нощни роби и нощници за Деидре от „Гюс Майер“. Продавачките попитали как е „бедната Деидре“.
„О, опитва се да се справи — отвърнала госпожица Мили. — Това е същински кошмар, кошмар.“ Госпожица Бел казала на една жена в параклиса, че Деидре отново е изпаднала в един от лошите си периоди.
„През повечето време дори не знае къде се намира!“ — казала начупената Нанси, която метяла пътеката, когато една от матроните от Гардън Дистрикт минала покрай портата.
Какво се е случвало зад кулисите на Първа улица през всичките тези месеци? Ние притиснахме нашите детективи да открият каквото успеят. Знаехме само за един човек, който е виждал Деидре по време на тези последни месеци от нейното „затворничество“ — ако можем да използваме този старомоден термин, който в случая може би е най-подходящ — но не успяхме да говорим с него чак до 1988 година.
По онова време лекуващият лекар идвал и си отивал в мълчание. Така правела и сестрата, наета да се грижи за Деидре по осем часа на ден.
Отец Лафърти казва, че момичето приело осиновяването с примирение. Беатрис Мейфеър отишла да я посети, но й било казано, че не може да я види. Все пак тя изпила чаша вино с Милата Мили, която й споделила, че цялата история наистина била ужасна трагедия.
Към първи октомври Кортланд вече бил ужасно притеснен от ситуацията. Неговите секретари докладват, че постоянно се обаждал на Карлота, дори взимал такси до Първа улица, но винаги бил отпращан. Накрая, следобеда на 20 октомври, той казал на секретарката си, че ще влезе в онази къща да види племенницата си, дори ако се наложи да разбие вратата.
Към пет часа една съседка забелязала Кортланд да седи на тротоара на Първа и Честнът, дрехите му били раздърпани, а от рана на главата му течала кръв.
„Извикай линейка — казал Кортланд. — Той ме бутна по стълбите!“
Въпреки че жената седнала до него, докато дойде линейката, той не казал нищо повече. Бил откаран по спешност в близката амбулатория „Туро“. Там дежурният стажант го прегледал и установил, че целият е покрит със сериозни рани, китката му е счупена и има кръвотечение от устата. „Този човек има вътрешни наранявания“ — казал лекарят и веднага извикал спешния екип.