Всъщност тук приключва животът на Деидре Мейфеър. Следващите седемнайсет години тя прекарва в различни заведения за психичноболни, където приема огромни дози лекарства и е подложена на безмилостни процедури с електрошок, само с кратки прекъсвания, по време на които се връща у дома — вече като призрак на някогашното момиче.
Накрая, през 1976 година, тя се връща завинаги в къщата на Първа улица. Превърнала се е в ням инвалид, с широко отворени очи и постоянно будна, но като че изцяло лишена от памет.
Заради нея страничната веранда на долния етаж е покрита с мрежа. В продължение на години Деидре е извеждана там всеки ден, и в дъжд, и в пек, и стои неподвижна на един люлеещ се стол, извърнала леко лице към далечната улица.
„Тя няма памет дори за непосредствено отминалия момент — казва един лекар. — Живее изцяло в настоящето, по начин, който ние дори не можем да си представим. Може да се каже, че е напълно лишена от съзнание.“ Подобно състояние е описвано при някои много възрастни хора, достигнали крайна степен на сенилност, когато само седят и се взират пред себе си. Въпреки това тя приема огромни дози лекарства, за предотвратяване на всякакво „вълнение“, или поне така е казано на многобройните лекари и сестри, които се грижат за нея.
Как Деидре Мейфеър се превръща в такъв „безмозъчен идиот“, или както я наричат в Айриш Ченъл, в „красив зеленчук“? Терапията с електрошок със сигурност има заслуга за това, тя е прилагана постоянно във всяка болница, в която Деидре постъпва след 1959 година. А после идват и лекарствата — огромни дози от почти парализиращи успокоителни са й давани в невероятни комбинации, или поне така съдим от болничните регистри, до които все още не сме имали пълен достъп.
Как би могло да бъде оправдано подобно лечение? През 1962 година Деидре Мейфеър вече не е в състояние да говори свързано. Когато не е под влиянието на лекарствата, тя постоянно пищи и плаче. От време на време чупи разни предмети. Понякога просто лежи по гръб и вие, а очите й се извъртат обратно в орбитите.
Ние продължихме да събираме информация за Деидре Мейфеър през годините. Горе-долу на всеки месец успявахме да уредим „интервю“ с някой лекар или сестра, или пък с друг човек, посетил къщата на Първа улица. Но нашите записи за случващото се там си остават фрагментарни. Болничните досиета, разбира се, са поверителни и изключително трудно достъпни. Но знаем, че в поне две от лудниците, където Деидре е постъпвала, не съществуват никакви записи за нейното лечение.
Един от лекарите признава пред наш агент, че по свое желание е унищожил всичките си записки по случая на Деидре. Друг лекар се пенсионира малко след като я лекува и оставя само няколко загадъчни бележки в краткото й болнично досие: „Нелечимо. Трагедия. Лелята настоява да продължим с медикаментите, но все пак нейното описание на поведението на пациентката не е надеждно“.
По очевидни причини ние продължихме да разчитаме на по-скоро анекдотичните доказателства по отношение на историята на Деидре.
Въпреки че благодарение на лекарствата тя прекарва живота си на зряла жена в полусън, има безброй очевидци на „тайнствен тъмнокос мъж“, който се появява до нея. Сестрите от лудницата „Света Ана“ също твърдят, че са го виждали: „Някакъв мъж влизаше в стаята й! Сигурна съм!“. Един лекар от болница в Тексас, където Деидре е приета за кратко, твърди, че е виждал „тайнствен посетител“, който винаги „като че изчезваше, когато се опитвах да го попитам кой е“.
Поне една от сестрите в лудница в Северна Луизиана е твърдяла пред управата, че е видяла призрак. Чернокожите санитари в различните болници постоянно са виждали „мъжа“. Една жена ни каза: „Той не беше човек. Разбрах това още щом го видях. Аз виждам призраци и мога да ги призовавам. Веднага го познах и той ме позна, и изобщо не се приближаваше до мен“.
В това време работниците, наемани на Първа улица, не могат да свършат повече работа, отколкото в дните, когато Деидре е още дете. Разказват се все същите истории. Говори се дори за „някакъв мъж“, който не иска нищо да бъде поправяно.
И все пак са извършени някои ремонти: инсталирана е климатична инсталация в част от стаите и е поправена цялата електрическа мрежа. Но всичко това почти винаги е било изпълнявано в присъствието на Карлота Мейфеър.
Старият градинар все още идвал и от време на време боядисвал ръждясалата ограда.