Ели вероятно е притежавала телепатични сили, но те не са били нищо повече от салонен трик. Знаела е кой се обажда, когато звънне телефонът. Можела е да каже каква карта държиш при игра, например. Иначе около нея няма нищо необикновено, освен може би, че е била много хубава, както мнозина от наследниците на Жулиен Мейфеър, и е притежавала интригуващия маниер и прелъстителна усмивка на прадядо си.
За последен път видях лично Ели на погребението на Нанси Мейфеър в Ню Орлиънс през януари 1988 година. Тогава тя беше на около шейсет и четири години. Красива жена, висока около метър шейсет и пет, с тъмна загоряла кожа и лъскава черна коса. Сините й очи бяха скрити зад слънчеви очила с бели рамки; модерната й памучна рокля подчертаваше стройната й фигура. Наистина притежаваше нещо от блясъка на филмовите актриси, нещо като калифорнийска патина. След половин година вече беше мъртва.
След нейната смърт Роуан наследява всичко, включително и семейния попечителски фонд на Ели, както и допълнителния фонд, учреден на нейно име още при раждането й, без да знае нищо за това.
Тъй като тогава, и сега, тя работи изключително много, наследството всъщност не оказва голямо влияние върху ежедневието й. Но по-късно вероятно ще окаже.
Роуан Мейфеър от детството до днес
Ненатрапчивото наблюдение на Роуан я показва като преждевременно развито дете с множество психични сили, за които осиновителите й явно не са били наясно. Има и някои свидетелства, че Ели Мейфеър отказва да признае каквито и да било „странности“ в дъщеря си. Както и да е, Роуан изглежда е била „гордостта и радостта“ както на Ели, така и на Греъм.
Вещиците Мейфеър
Както вече бе посочено, връзката между майка и дъщеря е била изключително силна чак до смъртта на Ели. Роуан обаче никога не е споделяла обичта на майка си към празненствата, обядите, пазаруването и прочие, и никога, дори вече като жена, не се присъединява към широкия кръг от приятелки на Ели.
Тя обаче споделя страстта на родителите си към яхтите. Идва с тях по време на пътуванията им по море още от най-ранна възраст. Дори се научава да управлява малката яхта на Греъм „Уинд Сингър“, когато е едва на четиринайсет. Когато Греъм купува океанския крузър „Голямата Анжела“, цялото семейство предприема дълги пътувания няколко пъти годишно.
Когато Роуан става на шестнайсет, Греъм й купува собствена двумоторна яхта с голяма водоизместимост, годна за океански пътувания. Роуан я кръщава „Сладката Кристин“. „Голямата Анжела“ по това време е „пенсионирана“ и цялото семейство пътува със „Сладката Кристин“, но винаги под управлението на Роуан. Въпреки съветите на всички Роуан често излиза с яхтата в открито море съвсем сама.
С годините й става навик още щом се прибере от училище да излезе с яхтата в залива на Сан Франциско и да се отправи към океана поне за два часа. Много рядко кани по някой приятел на борда по време на тези пътувания.
„Никога не се прибира преди осем — казва Ели. — А аз се безпокоя! О, много се тревожа. Но ако й вземем лодката, направо ще се съсипе. Просто не зная какво да правя.“
Въпреки че е много добра плувкиня, Роуан не е безразсъден моряк, ако мога така да се изразя. „Сладката Кристин“ е построен в Холандия крузър — тежък, бавен и много стабилен в открито море, но не може да развива голяма скорост.
Явно Роуан изпитва удоволствие от усамотението, когато е сред морската шир, и то при всякакво време. Като много хора, свикнали на по-студения калифорнийски климат, тя като че ли се наслаждава на мъглата, вятъра и студа.
Всички, наблюдавали Роуан, са единодушни, че тя е самотник и изключително затворен човек, който предпочита да работи, отколкото да се забавлява. В училище е силна ученичка, а по-късно и изключително отдаден на работата си учен. Въпреки че всички съученички й завиждат заради многото дрехи, Роуан винаги твърди, че са купувани от Ели и самата тя няма никакъв интерес към тях. Облича се небрежно и по моряшки — джинси, обувки за ветроходство, големи пуловери, моряшки каскети и моряшко яке от морскосиня вълна.
В областта на медицината и в частност неврохирургията натрапчивите навици на Роуан не са така забележителни, като се има предвид естеството на професията. И все пак дори в тази област тя се отличава като „фанатично отдадена“. Всъщност като че ли е родена да бъде лекар, въпреки че изборът й да се заеме с хирургия, вместо с научна работа, изненадва мнозина от онези, които я познават. „Когато е в лабораторията, се налага майка й да й се обажда, за да й напомни, че трябва да отдели малко време за ядене и сън“ — казва един от колегите й.