„В гимназията тя беше от онези деца, които събират буболечки и камъни и ги наричат с дългите им латински наименования.“
„Беше просто изумителна — казва учителят й по химия в гимназията. — Нямаше да се учудя, ако беше изобретила водородна бомба в свободното си време.“
В Таламаска бяха изказани предположения, че като потиска способността си за телепатия, Роуан може по някакъв начин да е засилила способността си за телекинеза, пренасочила е енергията си, иначе казано, и по този начин двете сили са станали като двете страни на една и съща монета. С други думи, Роуан е изхвърлила от съзнанието си тази си способност. Науката и медицината стават нейните страсти още от гимназията.
Единственият приятел на Роуан от тийнейджърските й години също е много умен и затворен младеж. Той обаче като че не можел да издържи на съревнованието. Когато Роуан била приета в „Бъркли“, а той — не, двамата се разделили с горчивина. Приятелите им обвиняват него. По-късно той заминава на изток и става учен-изследовател в Ню Йорк.
Един от нашите детективи „налетял на него“ на едно откриване на музей и завързал разговор за екстрасенси и хора, които могат да четат мисли. Тогава младежът заговорил за своето гадже от гимназията, което било екстрасенс. Все още изпитвал горчивина. „Много я обичах. Наистина. Казваше се Роуан Мейфеър и изглеждаше доста необикновено. Не беше хубавица в класическия смисъл на думата. Но беше направо невъзможна. Винаги знаеше какво си мисля дори преди аз самият да си дам сметка за това. Знаеше кога излизам с друга. Но винаги си мълчеше, беше направо зловещо. Чух, че е станала неврохирург. Направо страховито. Ами какво ще стане, ако пациентът си помисли нещо лошо за нея, преди да му сложат упойката? Дали няма да изреже тая мисъл направо от мозъка му?“
Всъщност никой, разпитван за Роуан, не я описва със съжаление. Тя винаги е определяна като „страховита“, точно както са говорили някога и за Мери Бет Мейфеър. Но никога не е обвинявана в дребнавост, отмъстителност или прекомерна агресивност.
Когато постъпва в Бъркли през 1976 година, Роуан вече иска да стане лекар. Завършва подготвителната програма с пълно отличие, всяко лято записва курсове (въпреки че все още често ходи на ваканции с Греъм и Ели), взима две години за една и завършва първа по успех през 1979 година. Постъпва в медицинското училище двайсетгодишна, като явно смята да посвети живота си на научни изследвания в областта на неврологията.
Академичният й прогрес през този период е направо феноменален. Много преподаватели казват за нея, че е най-добрата студентка, която са имали.
„Тя не е просто умна. Тя е интуитивна! Прави изумителни връзки. Тя не просто чете, а поглъща книгите и излиза с шест различни приложения на базисната теория на автора, за които той дори и не е мечтал.“
„Студентите я наричат Доктор Франкенщайн, защото постоянно говори за мозъчни трансплантации и за създаване на изцяло нов мозък от различни части. Но важното при нея е, че е много човечна. Защото на кого му е притрябвал голям ум, когато няма сърце.“
„О, Роуан. Дали я помня? Да не се шегувате! Та тя можеше да преподава вместо мен. Да ви кажа ли нещо смешно — но не го споменавайте пред никого! Веднъж ми се наложи да замина, беше в края на семестъра, и дадох на Роуан да оцени всичките класни работи. Тя оцени собствените си състуденти! Но ако се разчуе за това, с мен е свършено. Сключихме сделка, нали разбирате. Тя искаше ключа за лабораторията по време на коледната ваканция, а аз й казах: «Добре, а какво ще кажеш да оцениш тези работи?». Най-лошото беше, че това беше първият път, когато нито един студент не възропта срещу оценката си. Роуан… о, ще ми се да можех да я забравя. Хората като нея карат нас останалите да се чувстваме като пълни нещастници.“
„Тя не е просто много умна. Знам, че хората мислят така, но тя е нещо много повече от това. Тя е нещо като мутант. Не, сериозно говоря. Може да изучава опитни животни и да ти каже какво ще стане. Слага ръце върху тях и казва: «Това лекарство няма да свърши работа». Ще ви кажа и още нещо. Тя може да излекува тези малки създания. Наистина. Един от по-възрастните лекари веднъж ми каза, че ако не внимава, може напълно да обърка експериментите със своите лечебни сили. И аз вярвам в това. Веднъж излязох с нея. Не, не ме излекува от нищо, но, боже, беше изключително гореща. Имам предвид буквално. Беше като да се любиш с човек с треска. А точно това е отличителното при лечителите, или поне така е установено. Можеш буквално да усетиш топлината, която струи от ръцете им. Да, вярвам в това. Мисля, че не трябваше да се захваща с хирургия, а с онкология. Защото тя наистина може да лекува хора. Хирургия? Всеки може да ги реже, нали така.“