По-нататък работата на Роуан като неврохирург — въпреки че технически оперира под наблюдение на щатен лекар — е, както се и очаква, образцова.
Знаем много истории за спасените от нея на операционната маса, за невероятната й способност да разбира още в Спешното дали пациентът ще бъде спасен, за умението й да закърпва рани, нанесени от брадва, дупки от куршуми, черепни фрактури, причинени от падане или автомобилни катастрофи, за това, че може да оперира десет часа, без да припадне, за това, че спокойно и умело се справя с изплашените стажанти и по-нестабилни сестри, както и за неодобрението на колегите и администраторите, които от време на време я съветват да не поема толкова много рискове.
С времето всички започват да я наричат Роуан Чудотворката.
Въпреки успехите й като младши хирург, тя си остава много харесвана в болницата и е лекар, на когото всички могат да разчитат. Освен това е много обичана и от сестрите, с които работи. Всъщност отношенията й с тези жени (наистина, има неколцина мъже с такава професия, но все пак тя си остава предимно женска) са толкова необичайни, че се нуждаят от обяснение.
Роуан, изглежда, притежава свой специален подход към сестрите и проявява същата изключителна емпатия към техните проблеми, каквато е показвала и към учителите си преди години. Макар никоя от тях да не е докладвала за случай на телепатия, те често говорят, че Роуан знае кога се чувстват зле, отнася се със съчувствие към семейните им затруднения и винаги намира начин да изрази благодарността си за специалните услуги, които й оказват. И всичко това от безкомпромисен лекар, който очаква най-доброто от своя персонал.
Начинът, по който Роуан завоюва операционните сестри, включително и известните с неприязънта си към жените хирурзи, става почти легендарен в болницата. Докато другите жени хирурзи са наричани „злобни“, „твърде надути“ или „просто кучки“ — което, разбира се, е плод на известни предубеждения — същите тези сестри говорят за Роуан като за светица.
„Тя никога не крещи, нито избухва като мъжете, твърде добра е за това.“
„Тя е кадърна като мъж.“
„Предпочитам да съм на нейна операция, отколкото с някой от мъжете хирурзи.“
„С нея е направо удоволствие да се работи. Тя е най-добрата. Просто обожавам да я гледам как оперира. Тя е истински артист.“
„Тя е единственият лекар, на когото бих позволила да отвори черепа ми. Казвам ви.“
Но за да изясним нещата в перспектива, трябва да кажем, че все още живеем в свят, в който в операционните сестри понякога отказват да подадат инструменти на някоя жена-хирург, а пациентите в Спешното отказват да бъдат лекувани от жени и настояват да ги лекува някой начинаещ стажант, вместо по-възрастна, по-опитна и по-компетентна жена, която е принудена да стои отстрани и да гледа.
Роуан по някакъв начин преодолява напълно тези предубеждения. Ако сред колегите й някога се е чуло оплакване по неин адрес, то е, че е твърде затворена. Не говори достатъчно за работата си на младите лекари, които трябва да се учат от нея. За нея това е трудно, но все пак се опитва.
До 1984 година изглежда, че тя е успяла напълно да се спаси от проклятието на Мейфеър, от страховитите преживявания, които унищожават майка й и баба й, и е на път да развие брилянтна кариера.
Изтощителното разследване на нейния живот не успява да извади на бял свят нито едно доказателство за присъствието на Лашър, или пък каквато и да било връзка между Роуан и всякакви призраци, духове и привидения.
Силните й телепатични и лечителски сили като че са впрегнати в изцяло съзидателна посока в работата й като неврохирург.
Въпреки че всички я обожават за изключителните й постижения, никой не я намира за „странна“, нито пък усеща в нея нещо свръхестествено.
Както казва един лекар, когато е помолен да говори за репутацията на Роуан: „Тя е гений. Какво друго мога да кажа?“.
По-късни открития
Но в историята на Роуан има неща, които излизат на бял свят едва през последните няколко години. Една част от тях са съвсем лични и не засягат Таламаска. Но други събуждат тревога, която надхвърля и най-страховитите ни очаквания за онова, което може да се случи с Роуан в идните години.
Нека първо да обясним в детайли по-незначителните от тези събития.
През 1985 година любопитството ни бе събудено от пълната липса на социални контакти при Роуан. Помолихме нашите детективи да се заемат с по-близко разследване.