Зле ли ми беше? Дали не ме болеше някъде? Щях ли да умра? Разбира се, че не. Нищо подобно не се беше случило.
И все пак знаех, че може да го направи. Аз знаех и тя знаеше, беше ми го казала! Но защо?
Когато стигнах до хотел «Камптън Плейс» в Сан Франциско, вече бях напълно объркан. Реших засега да не предприемам нищо повече.
Срещнах се с Гандър и му казах:
— Продължавай с наблюдението. Приближи се възможно най-много. Следи за всякакви признаци, че тя използва силата си. Докладвай ми веднага.
— Значи няма да осъществиш контакт.
— Не сега. Просто не е оправдано. Не и докато не се случи още нещо, иначе казано, ако не убие още някого, нарочно или случайно. Или пък, ако майка й почине в Ню Орлиънс и тя реши да се прибере у дома.
— Но, Аарън, това е лудост. Трябва да осъществиш контакт. Не можеш да чакаш да се върне в Ню Орлиънс. Виж, старче, през тези години ти ми разказа почти цялата история. Не претендирам да знам колкото твоите хора, но от това, което си ми казал, излиза, че тя е най-мощният психичен феномен, раждан в това семейство. Кой би посмял да твърди, че не е и мощна вещица? Когато майка й си отиде, какво би попречило на Лашър да се възползва от тази възможност?
Не можах да му отговоря, казах му само неща, които вече знаеше: че нямаме никакви данни Лашър да се е появявал в живота на Роуан.
— Просто не му е дошло времето. Онази жена е още жива и носи огърлицата. Но след смъртта й, ще дадат смарагда на Роуан. От твоите думи знам, че това е закон за тях.
Обадих се на Скот Рейнолдс в Лондон — вече не беше наш директор, но бе най-компетентният човек в ордена по въпроса на вещиците Мейфеър, освен мен, разбира се.
— Съгласен съм с Оуен. Трябва да осъществиш контакт. Длъжен си. На гробището си й казал каквото трябва, и на някакво ниво сам знаеш, че е така. Именно затова си й споменал, че познаваш семейството й. Затова си й дал визитката си. Говори с нея. Трябва да го направиш.
— Не, не съм съгласен. Не е оправдано.
— Аарън, тази жена е съвестен лекар, и все пак убива хора! Нима мислиш, че иска да върши подобни неща? От друга страна…
— Какво?
— Ако наистина знае, този контакт може да се окаже опасен. Трябва да призная, че не зная как бих се чувствал на твое място.
Реших, че въпросът е приключен. Нямаше да го направя. Да, Оуен и Скот наистина бяха прави. Но това бяха само предположения. Не знаехме дали Роуан е убивала преднамерено. Вероятно изобщо не беше отговорна за тези шест смъртни случая.
Не можехме да знаем и дали някога ще получи смарагдовата огърлица. Не знаехме дали ще отиде в Ню Орлиънс. Не знаехме дали силата й включва и способността да вижда духове или да помага на Лашър да се материализира… но, разбира се, можехме да предположим с голяма вероятност, че е способна на всичко това… И все пак си оставаше само предположение. Предположение и нищо повече.
Все пак си имахме работа с лекар, който денонощно спасява хора в Спешното на многолюден град. Жена, недокосната от мрака, обгърнал къщата на Първа улица. Да, тя наистина имаше страховити сили и можеше да ги използва отново, преднамерено или не. Тогава, тогава щях да разговарям с нея.
— О, разбирам, искаш още един труп на масата — каза Оуен.
— Не мисля, че ще има друг труп — отвърнах аз ядосано. — Освен това, ако тя не знае какво върши, защо ще повярва на нас?
— Предположение — каза Оуен. — Като всичко останало.
Обобщение
До януари 1989 година Роуан не се свързва с друга съмнителна смърт. Напротив, тя работи неуморно в Университетската болница, «твори чудеса» и има голяма вероятност да бъде назначена за главен лекар в неврохирургията преди края на годината.
В Ню Орлиънс Деидре Мейфеър продължава да седи в своя люлеещ се стол и да се взира в буренясалата градина. Последният рапорт за човек, видял Лашър — «хубав млад мъж, застанал до нея» — пристигна преди две седмици.
Карлота Мейфеър вече наближава деветдесетте. Косата й е напълно бяла, въпреки че стилът й на обличане не се е променил през последните петдесет години. Кожата й е бяла като мляко, а глезените й са постоянно подути над простите черни кожени обувки. Гласът й обаче си остава стабилен. Тя все още ходи всяка сутрин в офиса и работи по четири часа. Понякога обядва с по-младите адвокати, преди да си вземе такси до дома, както винаги.