Бележки към досието, август 1989
(Ръкопис, с черно мастило на карирана хартия.)
Сега съм на борда на Боинг 747 за крайбрежието. Току-що препрочетох преписа. Твърдо съм убеден, че в историята на лекаря има нещо много необичайно. Прегледах набързо досието на Мейфеър и ме поразиха няколко неща:
Рита Мей Лониган е чула гласа на Лашър през 1955–1956 година.
Лекарят твърди, че го е виждал на голямо разстояние от къщата на Първа улица.
Може би трябва да се уреди една «случайна среща» между Гандър и Роуан, за да може той да определи дали тя самата е виждала Лашър. Но на мен лично това ми се струва малко вероятно…
Не мога да предприема лично това. Абсолютно невъзможно е. Положението на Къри е твърде важно.
Няколко бележки относно Къри… Продължавам да смятам, че има нещо специално около този човек, освен опасното му изживяване.
Той се нуждае от нас, в това няма съмнение. Гандър е прав в това отношение. Но аз имам по-различно усещане — че той може да поиска да стане един от нас.
Как бих могъл да оправдая подобно усещане?
1) Прочетох всички статии за неговия случай, и то няколко пъти, и в тях има нещо недоизказано, нещо общо с това, че животът му като че е бил в застой преди инцидента. Имам впечатлението, че Майкъл Къри е човек, който е чакал нещо.
2) Миналото на този мъж е забележително, особено образованието му. Гандър потвърждава, че той е специалист историк, в частност по европейска история, а ние имаме голяма нужда от такъв човек.
Слаб е в езиците, но днес всеки е слаб в това.
3) Но главният въпрос в случая Къри е: «Как да се видя с него?». Ще изоставя изцяло случая Мейфеър за известно време. Не искам да мисля за Роуан, докато се занимавам с него…“
Майкъл бързо разлисти останалото в последната папка. Бяха все статии за него, които вече беше чел. Две големи гланцирани негови снимки от „Юнайтед Прес Интернешънъл“. Негова биография, написана на машина и събрана предимно от приложените материали.
Е, той знаеше за случая на Майкъл Къри. Остави папката настрана, запали цигара и се върна към ръкописа за срещата на Аарън с лекаря в хотел „Паркър Меридиън“.
Красивият почерк на Аарън се разчиташе много лесно. Описанията на появите на Лашър бяха стриктно подчертани. Когато приключи, бе напълно съгласен с бележките на Лайтнър.
Стана от стола на верандата, взе папката и влезе вътре. Отиде до бюрото и взе кожения бележник. Седна и се втренчи невиждащо в стаята. Не забелязваше нито бриза откъм реката, който развяваше пердетата, нито чернотата на нощта отвън. Нито пък че вечерята му го чакаше на поднос до дивана пред люлеещия се стол. Явно току-що я бяха донесли, блюдата бяха покрити със сребърни капаци.
Взе химикалка и започна да пише:
„Бях на шест, когато видях Лашър в църквата по Коледа; стоеше зад яслата с малкия Исус. Трябва да е било през 1947 година. Деидре трябва да е била на същата възраст като мен и може би е била в църквата. Но имам силното усещане, че не е така.
Когато Лашър ми се яви в Общинската концертна зала, тя също вероятно е била там. Но отново уточнявам, че — нека цитирам любимата фраза на Аарън — не можем да сме сигурни.
Освен това тези му появи нямаха нищо общо с Деидре. Никога не съм виждал Деидре в градината на Първа улица, нито някъде другаде, доколкото си спомням.
Без съмнение Аарън вече е написал разказаното от мен. Към него е приложимо същото предположение: Лашър ми се яви, когато не беше в близост до вещицата. Той вероятно може да се материализира когато и където пожелае.
Но все още стои въпросът: «Защо пред мен?». Що се отнася до другите ми връзки със случая, то те са още по-мъчителни и изнервящи.
Например — това може и да няма голямо значение — аз също познавам Рита Мей Дуайър Лониган. Бях с нея и Мари Луиз на онова речно корабче в нощта, когато тя се напи с приятеля си Тери О’Нийл. Заради това беше изпратена в «Света Роза», където е срещнала Деидре Мейфеър. Помня, че Рита постъпи в този пансион.
Дали това има някакво значение?
Има и още нещо. Ами ако моите предци са работили в Гардън Дистрикт? Не зная дали е така. Знам, че майката на баща ми е сираче, отгледано в приюта «Света Маргарет». Не мисля, че изобщо е имала законен баща. Ами ако нейната майка е била прислужница в къщата на Първа улица… не, от подобни мисли направо мога да полудея.