Все пак вижте как тези хора се отнасят към въпроса за размножаването. Когато това става при коне или кучета, се нарича вътрешно размножаване или селекция.
Най-качествените мъже се чифтосват с вещиците, за да се затвърдят генетично определени черти, без съмнение включващи някакви психически способности. Но не е ли имало и други? Ако съм разбрал правилно тази невероятна история, Кортланд не е бил баща само на Стела и Роуан. Той трябва да е бил баща и на Анта, въпреки че всички са мислили, че тя е дете на Лайънъл.
Ако Жулиен наистина е баща на Мери Бет, значи те са направили нещо като компютърна генетична таблица за вътрешнородова селекция. Ако имаше фотографии на тази схема, тя щеше да влезе в самата наука генетика. Трябва да кажа това на Роуан. Тя ще разбере. Когато говорихме, тя каза, че генетичните изследвания са доста непопулярни. Хората не искали да признаят, че човешките същества могат да бъдат програмирани генетично. Което ме води до свободната воля, а именно заради вярата си в нея почти откачих.
Както и да е, Роуан само е спечелила от тези вътрешнородови кръстоски — висока, слаба, секси, много здрава, умна, силна и успешна. Медицински гений с телекинетична сила да отнема и да спасява живот. И ето я отново, свободната воля. Свободната воля.
Но как, по дяволите, бих могъл да запазя свободната си воля? Ако всичко е «планирано», както казва Таунсенд в съня на Аарън. Господи!
Вероятно съм някак свързан с тези хора чрез ирландските слуги, работили за тях? Или те просто се свързват с чужди хора, когато имат нужда от приток на свежа кръв? Но по тази логика всеки от полицаите или пожарникарите на Роуан щеше да свърши същата работа. Защо аз? Защо трябваше да се давя, ако наистина те са причинили това, което все още не мога да повярвам — и защо Лашър се появяваше само на мен в детството ми.
Господи, няма начин да се оправя в тази бъркотия. Може би просто съм предопределен за Роуан и удавянето ми няма нищо общо, и тъкмо затова бях спасен. Не мога да приема, че удавянето ми е предизвикано от тях! Защото ако е така, може би още много неща са предопределени, а това е ужасно.
Не мога да чета досието и да си мисля, че тези ужасни трагедии са били неизбежни — например Деидре да умре така.
Мога още три дни да пиша, да се чудя, да развивам теории. Но това означава да полудея. Още нямам и следа към значението на онзи портал. Нищо от прочетеното не осветлява този образ. Не виждам връзка и с онзи номер. Освен ако тринайсет не е номер на портал, и това да значи нещо.
Този портал може да е просто порталът на Първа улица; или самата къща може да е нещо като портал. Не, това са просто предположения, а от тях няма смисъл.
Колкото до психометричната сила на ръцете ми, аз все още не знам как да я използвам, освен ако не трябва да докосна Лашър, когато се е материализирал, и така да узная що за дух всъщност е той, откъде идва и какво иска от вещиците. Но как бих могъл да го докосна, ако той не пожелае това?
Разбира се, ще махна ръкавиците и ще положа ръце на всички предмети, които имат връзка с тази история, в къщата на Първа улица, ако Роуан, нейната господарка, ми позволи. Но все пак тази мисъл ме изпълва с ужас. Не мога да видя в нея целта на мисията си. Виждам я само като близост до безброй предмети, повърхности и образи… и… за първи път се страхувам да докосвам предмети, принадлежали на мъртъвци. Но трябва да опитам. Трябва да опитам всичко!
Почти девет часът е. Аарън още го няма. Тук е мрачно, тихо и някак зловещо. Не искам да звуча като Марлон Брандо в «На кея», но щурците в провинцията също ме изнервят. Някак ми е страшно в тази стая, дори и осветена от красивите месингови лампи. Не искам да гледам към картините по стените или към огледалата, от страх да не видя нещо странно там.
Мразя да се страхувам.
Не мога да издържам да чакам тук. Вероятно не е честно да очаквам Аарън да пристигне в минутата, в която свърша с четенето. Но погребението на Деидре е свършило и аз сега го чакам, а историята на Мейфеър напира в главата ми, притиска сърцето ми. И все пак чакам! Чакам, защото така съм обещал. Но Аарън не се обади, а аз трябва да видя Роуан.
Той ще трябва да повярва на думата ми, ще повярва. Ще поговорим тази нощ, или утре, или на следващия ден, но сега трябва да бъда с Роуан!