— Но защо ние? — настоя Роуан. — Защо ние сме играчките на този дух, защо точно ние от всички хора по света? Не сме единствените, които можем да виждаме призраци.
Старицата въздъхна тежко.
— Говорила ли си някога с него? — попита Роуан. — Каза, че е дошъл при теб, когато си била дете, че е говорил в ухото ти, без друг да го чуе. Питала ли си го кой е и какво всъщност иска?
— Нима смяташ, че щеше да ми каже истината? Помни ми думите, той никога не говори истината. А ако започнеш да го питаш, само ще подхранваш силата му. Само ще налееш масло в неговия пламък.
Карлота внезапно пристъпи към нея.
— Той ще измъкне от собственото ти съзнание отговора, който най-добре ще те устрои, който ще те очарова. Ще изтъче цяла мрежа от заблуди, и то така плътна, че вече няма да можеш да виждаш света през нея. Той иска твоята сила и ще ти каже всичко, за да я получи. Прекъсни веригата, дете! Ти си по-силна от всички тях! Прекъсни веригата и го върни отново в ада, защото той няма къде другаде да иде по белия свят, за да открие сила като твоята. Не разбираш ли? Той я е създал. Той е принуждавал брат да легне със сестра си, чичо с племенницата си, син с майка си, да, и това също, и то само за да създаде още по-силна вещица. Е, понякога не е успявал. Но в следващото поколение все пак е постигал целите си. Анта и Деидре са малка цена за него, ако това ще му донесе Роуан!
— Вещица? Нима каза вещица? — попита Роуан.
— Всички те бяха вещици, всички, не разбираш ли? — Очите на Карлота трескаво оглеждаха лицето на Роуан. — Майка ти, нейната майка, а преди това и баба й, и Жулиен, злият, презрян Жулиен, бащата на Кортланд, който пък е твоят баща. И аз щях да съм една от тях, ако не се бях разбунтувала. Да, скъпа моя, кръвосмешение. Това е най-малкият от техните грехове и все пак най-грандиозният им план. Кръвосмешения, за да се продължи рода, като се удвоят силите, като се пречисти кръвта, за да се ражда по една могъща и ужасна вещица във всяко поколение. Започнало много отдавна, още в стара Европа. Нека англичанинът да ти разкаже за това. Англичанинът, който дойде с теб в църквата и ти държеше ръката. Нека той ти каже имената на жените, чиито кукли лежат в този кашон. Той знае. Ще ти пробута неговата черна магия, неговата генеалогия.
— Искам да се махна от тази стая — прошепна Роуан. Обърна се и лампата хвърли светлината си върху стълбищната площадка.
— Знаеш, че е истина — каза старицата зад нея. — Винаги си знаела, че дълбоко в теб дреме зло.
— Не ми харесва изборът ти на думи. Говориш за потенциал за зло.
— Но ти можеш да приключиш всичко това! Това може да стане голямото ти предназначение — да направиш като мен и да се обърнеш срещу му. Обърни се срещу всички тях!
Карлота мина покрай Роуан, крайчецът на роклята й бръсна глезена й, бастунът й тропаше леко. Излезе на площадката и помаха на Роуан да я последва.
Влязоха през другата врата на третия етаж и веднага ги блъсна отвратителна смрад. Роуан се отдръпна, не можеше да си поеме дъх, но после направи онова, което бе длъжна да стори. Вдиша вонята и я преглътна, защото нямаше друг начин да я понесе.
Като вдигна високо лампата, видя, че се намират в тесен склад. Беше пълен с буркани и бутилки, наредени по импровизирани рафтове. Всички бяха пълни с някаква черна мътна течност, в която плаваха гниещи и разложени неща. Смрадта на спирт и други химикали се примесваше със силната воня на разлагаща се плът. Мисълта, че някой от тези буркани може да се счупи и ужасната воня от него да избухне с пълна сила, беше непоносима.
— Бяха на Маргьорит — каза старицата. — Тя е майка на Жулиен и Катерин, моята баба. Не очаквам да запомниш тези имена. Можеш да ги откриеш в книгите в другата стая и в старите записи долу в библиотеката. Но запомни какво ще ти кажа — Маргьорит напълни тези буркани с ужаси. Ще видиш с очите си, когато излееш съдържанието им. И не забравяй, направи го сама, ако не искаш неприятности. Да, в тях има големи гадости… а тя, тя беше лечителка! — Карлота почти изплю последната дума с отвращение. — Притежаваше същата сила като теб. Можеше да положи ръце върху болен и да накара раните да се затворят или да стопи тумор. Но какво направи тя с тази дарба… Приближи лампата.
— Не искам да гледам тези неща.
— О? Нали уж беше лекар? Не си ли правила дисекции на мъртви на всякаква възраст? Режеш и живи, нали така?
— Аз съм хирург. Оперирам, за да спася или удължа живот. Не искам да гледам тези…