— Е, не са. Вярват в магиите, но не ги практикуват.
— Тя наговори доста лъжи. Каза и доста истини, но кошмарно преплетени с омраза, отрова, злоба и ужасни, ужасни лъжи. — Потрепери. — Ту ми е горещо, ту — студено. И преди съм виждала тази картичка. Той ми даде една в Калифорния. Каза ли ти? С него се срещнахме там.
Майкъл кимна смутено.
— Да, знам, на гроба на Ели.
— Боже, как е възможно? Ти си приятел на Лайтнър, а той знае всичко за онзи мъж на тавана. Майкъл, уморена съм. Имам чувството, че всеки момент ще закрещя и няма да мога да спра. Имам чувството, че ако не ми обясниш… — Тя замълча и се втренчи невиждащо в масата. — Не знам какво говоря.
— Този мъж, Таунсенд — започна Майкъл неспокойно, — е член на същия орден. Дошъл е тук през 1929 година, за да осъществи контакт със семейство Мейфеър.
— Защо?
— Те наблюдават това семейство от триста години, описват историята му. Сигурно ще ти е трудно да разбереш всичко това…
— И по някакво съвпадение този човек е твой приятел?
— Не. Чакай малко. Няма никакво съвпадение. Срещнах го пред тази къща в нощта, когато пристигнах. Аз също съм го виждал в Сан Франциско, помниш ли, когато дойде да ме вземеш от дома ми. И двамата го помислихме за репортер. Никога не бях говорил с него.
— Помня.
— А после той беше тук, пред тази къща. Аз бях пиян, напих се още в самолета. Помня, че ти обещах да не го правя, но все пак се напих. Дойдох тук и видях… видях онзи мъж в градината. Само дето не беше истински. Мислех, че е, но после осъзнах, че не е истински. Виждам го още от дете. Виждах го всеки път, щом минех покрай тази къща. Казвал съм ти за него, помниш ли? Е, просто се опитвам да ти обясня… че той не е реален.
— Зная — рече Роуан. — И аз го видях. — Сякаш я разтърси електричество. — Но продължавай. Ще ти разкажа после.
Но той не продължи. Гледаше я с тревога. Беше притеснен, развълнуван. Беше се облегнал на полицата над камината и се взираше в нея. Светлината от коридора осветяваше едната страна на лицето му. Очите му се стрелнаха по масата, после се върнаха на нея. Роуан виждаше, че той отчаяно се опитва да я защити, и това събуди в душата й огромна нежност. Знаеше, че се страхува да не я нарани.
— Разкажи ми всичко — настоя тя. — Не разбираш ли, станаха ужасни неща и мога да ги разкажа единствено на теб. Затова ми кажи твоята история, така ще улесниш нещата за мен. Защото аз не знам как да ти обясня появата на онзи мъж. Видях го, след като ти си отиде, на верандата в Тибурон. Видях го в същата минута, в която майка ми е умряла в Ню Орлиънс. А тогава аз не знаех, че тя умира. Не знаех нищо за нея.
Той кимна. Но все още изглеждаше объркан, затруднен.
— Ако на теб не мога да се доверя, на кого? Какво се опитваш да скриеш? Просто ми кажи. Кажи ми защо този Аарън Лайтнър беше така мил с мен днес на погребението, когато теб те нямаше? Искам да знам кой е той и как сте се запознали. Нима нямам право?
— Виж, скъпа, можеш да ми се довериш. Не ми се ядосвай, моля те.
— О, не се притеснявай, трябва ми нещо повече от любовна свада, за да пръсна нечия сънна артерия.
— Роуан, не исках…
— Знам, знам! — прошепна тя. — Но ти си наясно, че аз убих тази старица, нали?
Той поклати глава и й направи знак да замълчи.
— Знаеш, че бях аз. — Вдигна очи към него. — Ти си единственият, който знае. — И тогава в ума й се зароди ужасно подозрение. — Разказа ли на Лайтнър онова, което ти споделих? На какво съм способна.
— Не — рече той и поклати глава, молеше за нейното доверие. — Но той знае.
— Какво знае?
Майкъл не отговори. Сви леко рамене и извади още една цигара. Втренчен в една точка, явно замислен, той извади машинално кибрита, без дори да го забелязва, драсна с красив мъжки жест клечката, затвори кутийката и поднесе пламъчето към цигарата.
— Не зная откъде да започна — каза той. — Може би от началото. — Издиша дима, все така подпрял лакът на полицата на камината. — Обичам те. Наистина. Не знам как се случи всичко това. Имам много подозрения, изплашен съм. Но те обичам. Ако това е било предопределено, значи с мен е свършено. Защото не мога да приема, че има предопределени неща. И все пак няма да се откажа от тази любов. Не ми пука какво ще се случи. Чу ли?
Тя кимна.
— Трябва да ми кажеш всичко за онези хора — настоя Роуан. А после добави без думи: „Знаеш ли колко много те обичам и как те желая?“.