— Обясни ми.
— На връщане от погребението, когато е идвал да ме вземе, Аарън видял някакъв мъж на пътя. Завил рязко, колата се преобърнала два пъти и той едва успял да се измъкне, преди тя да се взриви. Бил е призракът. Знам го. И той го знае. Какъвто и да е големият му план, явно Аарън вече е изиграл ролята си в него.
— Ранен ли е?
Майкъл поклати глава.
— Знаел е какво става. Но не е имал шанс да го избегне. Ами ако не е било привидение и блъснел истински човек. Просто не е имал шанс. Бил е с колан. Мисля, че си е ударил доста зле главата.
— Закарали ли са го в болница?
— Да, докторе. Той е добре. Затова се забавих толкова. Аарън не искаше да идвам. Искаше ти да идеш при тях, в къщата извън града, и да прочетеш досието. Но аз все пак дойдох. Знаех, че това привидение няма да ме убие. Още не съм изпълнил ролята си.
— Ролята, предначертана ти от хората във виденията.
— Не. Той има свои цели, различни от техните. Те не са съмишленици. Те са врагове.
— Какво ще стане, ако се опиташ да избягаш в Тибет, например? — попита тя.
— А ти ще дойдеш ли с мен?
— Ако дойда, няма да избягаш от нищо. Но все пак, ако заминеш някъде?
— Не зная. Не съм мислил за това и нямам намерение да мисля. Те искат да се преборя с него, да се преборя с малката схемичка, която разиграва от толкова време. Сигурен съм.
— Те искат да прекъснеш веригата — рече тя. — Старицата ми каза точно това: „Прекъсни веригата“. Имаше предвид завещанието, което е тръгнало още от Шарлот, предполагам. Въпреки че тя едва ли говореше точно за нея. Каза, че самата тя се опитала, а аз съм можела да го направя.
— Да, така изглежда. Но трябва да има и още нещо, нещо, свързано с него, с това, че ми се явява от толкова години.
— Добре, чуй ме. Ще прочета досието до последната дума. Но аз също видях това създание. И то не се появява просто така, а влияе на случващото се.
— Кога го видя?
— В нощта, когато е умряла майка ми, в часа на смъртта й. Опитах се да ти се обадя. Звънях в хотела, но теб те нямаше. Бях много уплашена. Но самото му явяване не е най-важното. Важно е какво стана после. Той успя да развълнува водата около къщата, накара я да се завихри така, че къщата се разклати на пилоните си. Онази нощ нямаше никаква буря в залива Ричардсън или в Сан Франциско, нито земетресение, или каквато и да била естествена причина за това. Има и още нещо. Следващият път той ме докосваше.
— Кога стана това?
— В самолета. Мислех, че сънувам. Но не сънувах. След това бях претрита, сякаш съм била с много надарен мъж.
— Искаш да кажеш, че…?
— Мислех, че спя, но… Виж, важното е, че това същество не е само привидение. То е обвързано с физическия свят по някакъв много особено начин. Опитвам се да разбера как.
— Е, явно подхождаш доста научно. Мога ли да попитам дали неговото докосване събуди у теб нещо повече от научно любопитство?
— Естествено. Беше приятно, защото бях почти заспала. Но когато се събудих, се чувствах като изнасилена. Мразех се.
— Браво, просто прекрасно! — възкликна Майкъл. — Виж, ти имаш силата да го спреш, да не му позволяваш да ти причинява подобно нещо.
— Зная. Вече съм наясно за какво става дума и ще внимавам. Но ако някой ми беше казал вчера, че някакво невидимо същество може да прави секс с мен в самолета за Ню Орлиънс, нямаше да съм по-подготвена, защото нямаше да повярвам. Ние знаем, че той не е искал да ме нарани. И сме почти сигурни, че не е искал да нарани и теб. Не бива да забравяме обаче, че изгаря от желание да нарани онези, които се набъркват в плановете му, като например твоя приятел Аарън.
— Точно така — отвърна Майкъл.
— Изглеждаш уморен, искаш ли да се върнем в хотела, за да си легнеш? — попита тя. — Да идем, а?
Той не отговори. Просто седеше на стола и потриваше врата си.
— Не си ми казала още нещо.
— Какво?
— Аз също не го казах.
— Е, кажи го тогава — настоя тя тихо, търпеливо.
— Не искаш ли да говориш с него? Не искаш ли сама да го попиташ кой е и какво представлява? Не мислиш ли, че с теб ще е по-искрен, отколкото с когото и да е друг? Ти може да не искаш, но аз искам да говоря с него. Искам да знам защо ми се яви, когато бях още дете. Искам да знам, защо се приближи толкова до мен онази нощ. Можех да го докосна, пипнах обувката му. Исках да разбера какво представлява. Каквото и да говори Аарън, аз знам, че съм достатъчно умен, за да се справя с това същество, да говоря с него и може би то очаква точно това от онези, на които се явява. Може би разчита на това. Е, ако нямаш такова желание, значи си по-умна и по-силна от мен. Никога не съм говорил с призрак, или каквото там е. И да ти кажа, не бих пропуснал тази възможност, като се има предвид какво научих и какво е сторило с Аарън.