— Ще повървим ли пеша? В тъмното.
— Добре, скъпа, щом искаш.
Нямаше нужда да заключват къщата. Оставиха лампите да светят зад прозорците с мръсни завеси. Слязоха по пътечката и минаха през ръждясалата порта.
Майкъл отключи колата и извади едно куфарче. Каза, че в него е цялата история, но трябвало да й обясни това-онова, преди тя да я прочете. Имало някои неща, които можели да я шокират, дори да я разстроят. Щели да поговорят утре на закуска. Обещал на Аарън, че няма да й даде историята, без да се опита да й обясни всичко за нейно добро. Аарън искал тя да разбере.
Роуан кимна. Не чувстваше недоверие към Аарън Лайтнър. Никой не можеше да я заблуди, Аарън Лайтнър нямаше нужда да го прави. Сега, когато си помисли за него, тя се сети как я бе подкрепял на погребението и я завладя тревожното усещане, че той също е твърде наивен като Майкъл. А наивността им се изразяваше в това, че и двамата не можеха да разберат злото у хората.
Беше много уморена. Умората идва, без значение на какво си станал свидетел или какво си изпитал. Не можеш да скърбиш непрестанно, ден след ден. И все пак, когато се обърна да погледне къщата, отново си помисли за Карлота — така студена, така малка, мъртва в люлеещия се стол. Нейната смърт никога нямаше да бъде разбрана и отмъстена.
„Ако не я бях убила, щях да я мразя с чиста съвест! Но сега изпитвам вина и хиляди съмнения за онова, което искаше да ми разкаже.“
Майкъл стоеше до нея и се взираше в предната врата. Тя го дръпна леко за ръкава.
— Не ти ли прилича на огромна ключалка? — попита Роуан.
Той кимна, но изглеждаше потънал в мисли.
— Да, така наричат тези врати, тип „ключалка“ — измърмори след малко. — Част от египетско-гръцко-италианската смесица, по която явно много са си падали, когато са строили къщата.
— Е, все пак са се справили добре — каза тя уморено. Искаше да му каже, че контурът на тази врата е издълбан над гробницата, но нямаше сили.
Вървяха бавно, завиха по Филип стрийт, а после по Притания и Джаксън авеню. Минаваха покрай прекрасни къщи в тъмното; покрай градински огради. После тръгнаха по Сейнт Чарлз авеню, покрай затворените магазини, барове и големите жилищни сгради, към хотела. Минаваха съвсем малко коли, трамваят се появи с тежко метално тракане на завоя. След миг и той изчезна от поглед, от прозорците му искреше силна жълтеникава светлина.
Правиха любов под душа. Докосваха се нетърпеливо и някак непохватно, допирът на кожените ръкавици до гърдите й и между краката й почти я подлуди. Къщата вече я нямаше; нямаше я и старицата и горката тъжна, красива Деидре. Само Майкъл, неговите твърди гърди, за които бе мечтала, неговият пенис в ръцете й, надигащ се от гнездото тъмни къдрави косми.
Преди години някаква идиотка в кампуса бе казала, че жените не смятат мъжките тела за красиви. Важно било какво правят мъжете. Но Роуан винаги бе обичала мъжете и заради онова, което правеха, и заради телата им. Обичаше това тяло, обичаше неговата твърдост, миниатюрните коприненомеки зърна, твърдия корем, члена му, който пое с уста. Обичаше да докосва силните бедра, меките косми по извивката на задника му. Копринени и твърди, такива бяха мъжете.
Той се опита да я вдигне, но тя искаше да свърши в устата й. Притисна се по-плътно към бедрата му. Нямаше да го пусне. Той свърши и стонът му й се стори по-прекрасен от всичко.
По-късно, когато вече бяха в леглото, топли и сухи, под приятния полъх от климатиците, Майкъл свали ръкавиците си и започнаха отново.
— Не мога да спра да те докосвам — каза той. — Не мога да устоя. Искам да те попитам какво е било с онова същество, но зная, че не бива. И все пак сякаш виждам лицето му, докато те пипа…
Роуан лежеше по гръб и го гледаше в тъмното. Обичаше да усеща тежестта му върху себе си, ръцете му почти скубеха косата й. Тя сви дясната си ръка в юмрук и потърка кокалчетата си по тъмната набола брада.
— Беше все едно мастурбираш — каза тихо, хвана лявата му ръка и я обърна така, че да целуне дланта. Той веднага се възбуди и членът му се втвърди до бедрото й. — Нямах усещането, че до мен има човек. Беше като допир между клетките на две тела.
— Ммм, много обичам тия клетки — измърка Майкъл в ухото й и я целуна грубо. Устата й се надигна да го посрещне, също толкова жадна, груба и изискваща.
Когато се събуди, беше четири. Време е да тръгвам за болницата. Не. Майкъл спеше дълбоко и не усети, когато го целуна нежно по бузата. Стана, облече плътния бял хавлиен халат, който висеше в гардероба, и тръгна тихо към всекидневната на апартамента. В стаята бе светло от лампите по булеварда.