Тя го погледна някак разсеяно, изражението й беше много студено, въпреки че лицето й бе зачервено. Сивите й очи отразяваха разкошно светлината.
— Е, прочете го, нали? И какво мислиш?
— Майкъл, успокой се. Всъщност не ме питаш какво мисля, а какво чувствам. Вече ти казах какво мисля. Ние не сме уловени в никаква паяжина и никой не я тъче. Според мен е най-добре да забравиш за хората от видението. Забрави за мисията, за всичко.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами стоях тук с часове и мислих за всичко. Това е моето решение. Оставам тук, защото къщата е моя и много я харесвам. Харесвам и семейството, с което се срещнах вчера. Искам да ги опозная. Искам да чувам гласовете им, да виждам лицата им, да се уча от тях. Освен това знам, че няма да мога да забравя какво сторих на онази старица, без значение къде ще ида. — Замълча, на лицето й за миг се изписа силна емоция, но после отново стана твърдо и студено. Тя скръсти леко ръце, единият й крак бе подпрян на малката масичка за кафе. — Слушаш ли ме?
— Разбира се.
— Е, добре. Искам да останеш. Надявам се и се моля да останеш. Но не заради тази мрежа, план, или каквото и да било друго. Не заради виденията или онзи мъж. Защото няма абсолютно никакъв начин да се разбере какво означава всичко това, или както ти си написал в бележките си — защо ние с теб сме свързани. Няма начин да разберем. — Тя млъкна, гледаше го напрегнато. После продължи бавно: — Е, аз взех решение въз основа на това, което знам, на това, което виждат очите ми и което мога да определя и разбера. Решението ми е, че тази къща е моят дом, защото искам да е така.
Той кимна.
— Да, разбирам.
— Искам да кажа, че оставам тук въпреки онзи мъж и вероятния му план, въпреки странното съвпадение, което ни срещна насред океана.
Той отново кимна, този път някак колебливо. После се облегна назад и пое дълбоко дъх. Избягваше да я гледа в очите.
— Но не можеш да ми кажеш — започна той след малко, — че няма да общуваш с това същество, че не искаш да разбереш значението на всичко това…
— Не, искам да разбера — отвърна Роуан. — Но не това ме задържа тук. Пък за призрака няма никакво значение дали сме в Монклеве, в Тибурон или в Донелайт. Колкото до онези хора от виденията ти, ще им се наложи да ти се явят пак и да обяснят какво точно искат от теб! Защото ти просто не знаеш.
Замълча, явно се опитваше някак да се успокои и да говори по-меко, може би се страхуваше, че е станала твърде рязка.
— Майкъл, ако искаш да останеш, трябва да вземеш решение на базата на нещо друго. Като например, да бъдеш тук заради мен, защото това е твоят град, защото мислиш, че тук ще бъдеш щастлив. Защото си обичал този квартал и тази къща още от дете и вероятно ще я обикнеш отново.
— Не съм спирал да я обичам.
— Но, моля те, не прави всичко заради тях! Направи го независимо от тях.
— Роуан, аз съм в тази стая сега заради тях. Не забравяй това. С теб не се срещнахме в яхтклуба.
Тя изпусна дълга въздишка и каза:
— Настоявам да забравим за това.
— Аарън ли ти даде този съвет?
— Не съм го молила за съвет — отвърна тя търпеливо. — Исках да се видим по две причини. Първо, да поговоря с него още веднъж, за да се уверя, че е честен човек.
— И?
— Да, той е точно какъвто го описваш. Но трябваше да го видя отново. — Замълча. — Той е изключителен събеседник.
— Зная.
— Почувствах го още когато се срещнахме на погребението. И дори преди това, на гроба на Ели.
— И сега вече си спокойна по отношение на него?
Тя кимна.
— Да, вече го познавам. Той не е по-различен от нас двамата.
— Какво искаш да кажеш?
— И той е не по-малко отдаден от нас — отвърна тя и сви леко рамене. — Точно както аз съм отдадена на хирургията, а ти на реставрацията на къщи. — Замисли се за миг и добави: — И той храни илюзии като нас.
— Да, разбирам.
— И исках да му благодаря, че ми даде да прочета историята. Трябваше да му обясня, че не бива да се безпокои, че не съм обидена, нито възмутена, и няма да предам доверието му.
Майкъл беше толкова облекчен, че не я прекъсна, и все пак беше объркан.
— Той попълни най-голямата и най-критична празнота в живота ми — продължи тя. — Мисля, че няма и представа какво означава това за мен. Твърде предпазлив е. И не знае нищо за самотата. Прекарал е почти целия си живот в онзи орден.