— Да, знам какво искаш да кажеш. Но мисля, че той все пак разбира.
— Но е много предпазлив. Онзи очарователен тъмнокос призрак наистина се е опитал да го убие.
— Да, знам.
— Все пак се опитах да му обясня колко съм му благодарна и че не искам да му се противопоставям по какъвто и да било начин. Само преди два дни нямах нито минало, нито семейство. А сега имам и двете. Намерих отговорите на най-мъчителните въпроси в живота си. Въпреки че сигурно не всичко още е ясно. Просто мисля за къщата в Тибурон и си казвам: „Няма нужда да се връщаш там, вече няма да бъдеш сама“. И това е повече от прекрасно.
— Не смеех да мечтая за подобна реакция от твоя страна. Мислех, че ще се ядосаш, може би дори ще се обидиш.
— Майкъл, не ми пука как Аарън е събрал цялата тази информация. Не ми пука какво са правили колегите му, нито какво продължават да правят. Работата е там, че историята нямаше да се знае, ако не бяха я описали. Щях да си остана с онази старица и ужасиите, които ми наговори. А срамежливите братовчеди щяха само да се усмихват съчувствено, неспособни да ми кажат всичко, защото просто не знаят. Те са в течение само на късчета от цялото. — Тя си пое дълбоко дъх. — Знаеш ли, Майкъл, някои хора не са способни да получават дарове. Не знаят как да ги поискат, нито как да ги използват. Аз ще трябва да се науча. Тази къща е дар. Историята е дар. И тя ми помогна да приема това семейство! А те, те са най-големият от всички дарове.
Той отново почувства облекчение, огромно облекчение. Думите й бяха като балсам за душата му. Но все пак не можеше да преодолее изненадата си.
— Ами какво ще кажеш за Карън Гарфилд и доктор Лемли? Беше ме страх как ще реагираш на това.
На лицето й се изписа болка, този път по-силна, по-изявена.
Той веднага съжали за грубостта си. Въпросът му се стори непростим.
— Ти не ме разбираш — каза тя, гласът й отново беше спокоен. — Не разбираш що за човек съм. Исках да знам дали наистина притежавам тази сила! Дойдох при теб, защото си мислех, че можеш да ме докоснеш и да кажеш дали силата ми наистина съществува. Е, ти не можа. Но Аарън ми го каза. Аарън го потвърди. А няма нищо по-лошо от подозрението и несигурността.
— Да, разбирам.
— Наистина ли? — Тя преглътна, изражението й стана по-твърдо, като че от усилието да запази спокойствие. Очите й за миг притъмняха, но после отново се просветлиха, като че с усилие на волята. Тя каза съвсем тихо: — Чувствам се ужасно заради Карън Гарфилд. Наистина. А Лемли вече беше болен. Беше получил инсулт година преди това. За него не съм сигурна, но за Карън… съм виновна, така е. Но, Майкъл, тогава не знаех!
— Разбирам, успокой се — тихо отвърна той.
Тя мълча дълго, опитваше се да се успокои. Когато заговори отново, гласът й звучеше изморено, дори немощно.
— Но исках да се видя с Аарън и по още една причина.
— Каква?
Тя помисли малко и каза:
— В момента аз не общувам с този призрак, което означава, че не мога да го контролирам. Той всъщност не ми се яви истински. А може и никога да не го направи…
— Но ти вече си го видяла и освен това той чака точно теб.
Тя се замисли, играеше си разсеяно с малко конче от подгъва на ризата си.
— Но аз съм враждебна към него, Майкъл. Не го харесвам. Мисля, че той го знае. Стоях тук с часове, призовавах го да се яви и все пак го мразех, страхувах се от него.
Майкъл беше объркан.
— Може би все пак е изиграл картите си — каза тя.
— Имаш предвид, когато те е докосвал…
— Не, искам да кажа, че може би е изиграл вече коза си с мен. Вероятно е помогнал да бъде създаден медиум, който е толкова силен, че не може да бъде прелъстен от него, не може да бъде подлуден. Майкъл, щом мога да убивам същества от плът и кръв с невидимата си сила, как мислиш, че се отразява враждебността ми на Лашър?
Той я загледа с присвити очи, накрая призна:
— Не зная.
Роуан отмахна с треперливо движение косата от лицето си и за миг на слънчевата светлина тя изглеждаше съвсем руса.
— Моята неприязън винаги е много силна. Винаги. Тя не се променя с времето. А към този призрак изпитвам много дълбока неприязън. Помня какво ми каза ти снощи — че искаш да говориш с него, да разбереш какво иска. Но сега неприязънта ми е по-силна от всичко.